Imperium
- Заглавие
- Imperium
- Подзаглавие
- Пътешествието на една монета из Римската империя
- Тип
- Историография
- Националност
- италианска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- История
- Жанр
- Художествена литература, История, Културология
- Теми
- Европейска литература
- Преводач
- Юдит Филипова
- Език, от който е преведено
- италиански
- Редактор
- Росица Ташева
- Художник
- Стефан Касъров
- Коректор
- Донка Дончева
- Предпечатна подготовка
- „Пре Принт БГ“
- Издател
- ИК „Колибри“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2014
- Адрес на издателя
- ул. „Иван Вазов“ № 36
- Печат
- „Симолини“
- Други полета
-
Книгата е преведена благодарение на субсидия за превод, отпусната от Министерството на външните работи на Италия.
С пълни авторски права:
Arnoldo Mondadori Editore S.p.A., Milano, 2011
Юдит Филипова, превод / Стефан Касъров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2014 - Носител
- хартия
- Излязла от печат
- 20 януари 2014
- Печатни коли
- 26,5
- Формат
- 60×90/16
- Брой страници
- 422
- Подвързия
- мека
- Цена
- 20,00 лв.
- ISBN
- 978-619-150-257-8
- Анотация
-
След „Един ден в древен Рим“ (ИК „Колибри“, 2010), където разказва за живота на столицата на Римската империя по времето на Траян, Анджела ни предлага книга за самата огромна империя от същия период — II в. сл.Хр. Проследявайки пътешествието на една сестерция, която минава от ръка на ръка, авторът ни отвежда в Лондон и Париж, в Испания и Египет, в Индия и Месопотамия и, разбира се, в Рим, откъдето тръгва и където се завръща. Научаваме как са се секли монети, как се е добивало злато, как са се правили хирургически операции, какви вицове са си разправяли римляните, как са се забавлявали. Добиваме панорамен поглед върху необозримата територия, на която е протекла първата глобализация в историята на човечеството с единна валута, единен първи език — латински, но и запазени местни езици, с единни закони, но и запазени местни традиции. Запознаваме се с един свят по-жесток, но и в някои отношения по-справедлив от нашия. Ето как ни въвежда в него Анджела:
Погледнете някоя карта на Римската империя от времето на нейната най-голяма експанзия. Това, което поразява най-много, е обширността й. Простира се от Шотландия до Кувейт, от Португалия до Армения.
Какъв е бил животът тогава? Какви хора са обитавали градовете й? Как са успели римляните да създадат такава огромна държава, обединявайки толкова различни народи и страни? Целта ми е именно тази — да ви поведа на голямо пътешествие из Римската империя и да се постарая да отговоря на всичките ви въпроси. - Информация за автора
-
Алберто Анджела (1962) е италиански палеонтолог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е — съвместно с баща си и самостоятелно — на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI.
- Съдържание
-
Съдържание . . . 5
Въведение . . . 9
Рим. Където започва всичко . . . 13
. . . Изметът на римското общество . . . 13
. . . ’Магьосницата’ и магията . . . 14
. . . Изворът на Анна Перенна . . . 17
. . . Новата година на римляните — Удсток на древността . . . 18
. . . Предмети, свързани с магия . . . 19
. . . Римските вуду статуетки . . . 20
. . . Изпращането при подземните божества . . . 21
. . . Цветовете на нощта . . . 21
. . . Раждането на сестерцията . . . 23
Лондон. Изобретенията на римляните . . . 26
. . . Зората на едно дълго пътешествие . . . 26
. . . Лондон, едно римско изобретение . . . 29
. . . ’Панелните’ къщи на Лондон . . . 31
. . . Младеж на осемдесет години с трагедия зад гърба си . . . 32
. . . Среща с управителя . . . 33
. . . Когато лондонското сити е било град от Far West . . . 35
. . . Разходки из City — най-древната пералня? . . . 36
. . . Съвременните изобретения? В действителност те са римска идея . . . 38
. . . Робът, който си купи личен роб . . . 39
. . . ’Покажи му среден пръст, Сестиле!’ . . . 40
. . . Древният празник на очищението . . . 41
. . . Сбогуване и заминаване . . . 45
. . . Виндоланда . . . 47
. . . Скандали и чорапи от преди почти две хиляди години . . . 49
. . . ’Изпрати ми два чифта гащи’… Писма от границата на империята . . . 53
Париж. Когато е бил по малък от Помпей . . . 57
. . . Скелетът на римската глобализация . . . 58
. . . Магистралите на древността . . . 59
. . . Тайните на римските пътища . . . 60
. . . Когато Париж е бил по-малък от Помпей . . . 63
Трир. Производството на нектара на боговете . . . 67
. . . Виното на Севера . . . 67
. . . Как римляните произвеждат нектара на боговете . . . 69
. . . Когато мъртвите ви говорят — Spoon River на империята . . . 74
. . . Небостъргачи за мъртвите (за богатите мъртъвци) . . . 78
. . . Да убиеш баща си? . . . 79
. . . Леденото вино . . . 80
. . . Бързо към границата на света . . . 82
Отвъд Рейн. Сражението срещу варварите . . . 86
. . . Римско ’летище’ . . . 86
. . . Умелата стратегия по границите на Римската империя . . . 88
. . . XXII легион Примигения на поход срещу врага . . . 90
. . . Легионът в числа . . . 92
. . . Враг на хоризонта! . . . 93
. . . Психологическата война преди сражението . . . 95
. . . Да убиеш, за да станеш мъж . . . 97
. . . Сражението започва . . . 97
. . . Стената от щитове на легионерите . . . 100
. . . Развръзката . . . 103
. . . Какъв смисъл има всичко това . . . 105
. . . Повече власт, отколкото сила . . . 107
. . . Тайната за силата на легионерите . . . 109
. . . Нощта . . . 112
Милано. Еманципацията на жената . . . 114
. . . Търговецът на кехлибар . . . 114
. . . Защо кехлибарът се харесва толкова много на римляните . . . 115
. . . Когато стоката се състои от хора. Колите с роби . . . 116
. . . Търговецът на роби . . . 118
. . . Влизане в Италия . . . 119
. . . Преодоляването на римската митница — трикове и контрол . . . 120
. . . Криене на робите . . . 121
. . . Освобождаването . . . 123
. . . Какъв е бил Милано тогава? . . . 124
. . . Атмосфера в стил улица ’Монтенаполеоне’ в Медиолан . . . 125
. . . Еманципираната жена . . . 127
. . . Разводи… и никакви деца . . . 128
. . . Свободни да имат повече мъже . . . 130
. . . Спадът на раждаемостта в Римската империя . . . 131
. . . Идентичност на римската еманципирана жена: Vivere vitam . . . 132
. . . Да се омъжиш на десет години . . . 133
. . . Раждането — руска рулетка . . . 135
. . . Да наемеш city car в римската епоха . . . 136
. . . Трафикът по римските магистрали . . . 139
. . . Автогрилове и мотели . . . 141
Реджо Емилия. Вицовете в Античността . . . 145
. . . Сцени от една сватба . . . 145
. . . Целувки по римски . . . 146
. . . Реджо Емилия — вицовете на римляните . . . 148
. . . Модена — прелъстител в атака . . . 152
. . . Как да прелъстиш някого на пиршество . . . 153
. . . Какво рискуват прелюбодейците? . . . 156
. . . Предвидените наказания . . . 157
. . . С кого изневеряват жените? . . . 158
Римини. Хирургическа операция . . . 160
. . . Domus на хирурга Евтюх . . . 160
. . . Шахматната дъска на цивилизацията . . . 160
. . . Пътуването на надеждата . . . 163
. . . Да се отиде в Римини в римската епоха . . . 166
. . . Влизаме в къщата на хирурга . . . 170
. . . Да те болят зъби в римската епоха . . . 172
. . . Проблеми с катаракта? Ето разрешението . . . 175
. . . Ето го и лекаря! . . . 176
. . . Започва операцията . . . 179
. . . Откриването на морето . . . 183
Тибър. Да стигнеш до Рим по вода . . . 186
. . . Центърът на света . . . 190
Рим. Центърът на света . . . 194
. . . На разходка по малките улички на Рим . . . 194
. . . Пощальонът чука винаги два пъти… ако дойде! . . . 196
. . . Кои са минувачите? . . . 197
. . . Да тръгнеш по малка уличка . . . 199
. . . Да се пазарува по уличките на Древен Рим . . . 200
. . . Рим, град на изкуството още в римската епоха . . . 202
. . . Музеите на града . . . 205
. . . Къде и как се ухажва в Античен Рим . . . 207
. . . Безплатен хляб за всички (или почти за всички) . . . 209
. . . Как да бъдат задоволени всички (или почти) . . . 211
. . . ’Петролните кладенци’ на Римската империя . . . 212
. . . Преторианецът . . . 214
. . . Палатинският хълм, където е възникнало всичко . . . 216
. . . Дворецът на римските императори . . . 217
. . . Влизаме в дома на императора . . . 220
Циркус Максимус. Тайните на Бен Хур . . . 222
. . . С бърза крачка в мрака на малките улички на Рим . . . 222
. . . Тук са били похитени сабинянките . . . 225
. . . Изметът на обществото в Циркус Максимус . . . 227
. . . Да залагаш в Циркус Максимус . . . 228
. . . Влизаме в Циркус Максимус . . . 231
. . . По стъпалата на Циркус Максимус . . . 232
. . . Най-големият ’стадион’ в историята . . . 233
. . . Атмосферата по трибуните . . . 234
. . . Откъде идва мраморът на Циркус Максимус . . . 235
. . . Императори и тълпа в Циркус Максимус . . . 236
. . . Представлението започва с едно старо познанство . . . 237
. . . Тържествено влизане на pompa circensis . . . 238
. . . Болиди, екипи и шампиони . . . 240
. . . ’Музей’ като разделителна стена . . . 242
. . . Голямото състезание . . . 242
. . . Всичко е готов в ’боксовете’ . . . 243
. . . Правила, комбинации и тайни договаряния . . . 244
. . . Състезанието започва . . . 245
. . . Камшичен удар по очите на конете на противниците . . . 248
. . . Дуел за победата . . . 249
. . . Драма на последния завой . . . 252
. . . Заслужената награда… в сестерции . . . 254
. . . Колко печели един кочияш? И как изглежда? . . . 255
. . . Циркус Максимус се изпразва . . . 257
. . . Да получиш изключителна печалба . . . 258
Остия. Истинската Вавилонска кула . . . 260
. . . Кой е емигрантът — румънецът или римлянинът? . . . 260
. . . Как да изпратим писмо в римската епоха . . . 262
. . . Остия — истинската Вавилонска кула . . . 263
. . . Космополитен град . . . 266
. . . Обикновеният човек от Остия . . . 266
. . . Голямото пристанище на Остия — складът на Рим . . . 269
. . . Атмосферата по вълноломите . . . 271
. . . Голямата глобализация на римляните . . . 273
Испания. Златото на Рим . . . 275
. . . Към римска Испания . . . 275
. . . Тайните на coca garum . . . 277
. . . Откъде идва златото на Рим . . . 279
. . . Как се събаря планина . . . 281
. . . Водата, използвана като динамит . . . 283
. . . Как златото допринася за функционирането на империята . . . 284
. . . Да разделиш монетите на две . . . 286
Прованс. Нападението на дилижанса . . . 288
. . . Пристигане в Прованс . . . 288
. . . Нова двойка влиятелни хора . . . 289
. . . В каретата . . . 290
. . . Прованс в римската епоха . . . 291
. . . Нападението на каретата . . . 292
. . . Занаятът на разбойника . . . 293
. . . Похищенията на хора . . . 298
. . . Акведуктът на петте евро . . . 300
. . . Тайните на акведуктите . . . 301
. . . Случаят Фонтей . . . 303
Бая. Лукс и сладострастие . . . 306
. . . Заливът на Неапол… без Везувий . . . 306
. . . Почивката на римляните е различна от нашата . . . 307
. . . Пристигането . . . 308
. . . Сувенирите в Античността . . . 309
. . . Завръщането вкъщи . . . 310
. . . Тайните на господарката на дома . . . 313
. . . Подготовка за угощение . . . 314
. . . Злата, смарагди и танцьорка от Кадис . . . 316
. . . Лукс и сладострастие . . . 320
. . . Богът Кайрос, или ’Улови мига!’ . . . 322
Средиземно море. Приключението ’пътуване по море’ . . . 324
. . . Посока Картаген . . . 324
. . . Суеверието на моряците и пътниците . . . 326
. . . Какво има на долната палуба . . . 328
. . . Огромната Isis, царицата на моретата . . . 329
. . . Бурята . . . 330
. . . Спасяване на корабокрушенец . . . 332
. . . Милион потънали кораби, които чакат да бъдат открити . . . 333
Африка. Империя без расизъм . . . 334
. . . Пристигане в Картаген . . . 334
. . . Една звезда на римската музика . . . 335
. . . Как се става божество . . . 337
. . . Влиятелните хора — спонсорите на гражданския живот . . . 338
. . . Цветът на императорите . . . 339
. . . Пътуване в икономическата ’съкровищница’ на империята . . . 341
. . . Построяване на град в пустинята . . . 342
. . . Оазис в нищото . . . 343
. . . Силата на знанието . . . 345
. . . Лептис Магна, мраморният град . . . 346
. . . Империя, отворена за всички . . . 348
. . . Един римски Обама . . . 350
. . . Сестерцията сменя собственика си . . . 351
Египет. Туристите на Античността . . . 353
. . . На път за Египет . . . 353
. . . По улиците на Александрия . . . 356
. . . Александрийската проститутка . . . 358
. . . Как се става проститутка . . . 360
. . . Туристът на Античността . . . 362
. . . Да се изкачиш по Нил . . . 364
. . . Гробниците на фараоните . . . 367
. . . Към Червено море . . . 369
Индия. Отвъд границите на империята . . . 373
. . . Пътуване в Индия . . . 373
. . . Завръщане в Римската империя . . . 376
Месопотамия. Среща с император Траян . . . 378
. . . Среща с императора . . . 378
. . . Антиохия . . . 383
. . . Убийство . . . 386
. . . Разпространено ли е насилието в римските градове? . . . 388
. . . Какво рискува убиецът . . . 390
. . . ’Инспектор Коломбо’ в римската епоха . . . 391
. . . Култура, по-миролюбива от нашата? . . . 392
Ефес. Мраморите на империята . . . 394
. . . Личната война на цензурата . . . 394
. . . Смъртта на императора . . . 395
. . . Мраморите на Ефес . . . 398
. . . Други чудеса на античния свят . . . 399
. . . Адът на кариерите . . . 401
. . . Корабокрушението . . . 403
. . . Пътуване към Атина . . . 405
. . . Атина . . . 406
. . . Каменните близнаци . . . 407
. . . Как се правят серийно близнаци . . . 408
. . . Строгият поглед на Август . . . 410
Завръщане в Рим. Пътуване във времето . . . 412
Заключение . . . 416
Благодарности . . . 418 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Alberto Angela
Impero. Viaggio nell'Impero di Roma seguendo una moneta (2010)
-
2011 Arnoldo Mondadori Editore S.p.A., Milano - Въведено от
- Еми
- Завършено от
- debora
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
- colibri.bg
Дата на издаване: 20 януари 2014; - Връзки в Мрежата
- Издателства Енциклопедии Книжарници
- Промени