Големият български поет Димчо Дебелянов е роден на 9 април 1887 година в Копривщица. Останал невръстен сирак, Дебелянов с помощта на майка си, сестрите и братята си учи в Копривщица, Ихтиман, Пловдив и завършва с отличие Първа софийска мъжка гимназия.
В София, където се установява като чиновник, Дебелянов сътрудничи в литературните списания „Из нов път“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Звено“, „Родно изкуство“ и др., както и в хумористичните списания „Оса“, „Смях“, „Шантеклер“’, „Барабан“ и др.
През 1910 година, заедно с Димитър Подвързачов, той издава „Българска антология, нашата поезия от Вазов насам“, която е една от най-сериозно съставените антологии на българската поезия.
Дебелянов превежда „Изворът на света Клара“, разкази от Анатол Франс, „Афродита“, роман от Пиер Луис, и „Притчи и параболи“ от Мултатули.
През 1912 г. Димчо Дебелянов отива да отбие военната си служба. През 1814 година завършва школата за запасни офицери и като запасен подпоручик — командир на рота — загива близо до Демирхисар, на 15 октомври 1915 година.
Димчо Дебелянов не може да събере стихотворенията си и да ги издаде в отделна книга. Едва след смъртта му — през 1920 година — неговите близки приятели Димитър Подвързачов, Николай Лилиев и Константин Константинов издадоха една книга с негови стихотворения, които оттогава непрекъснато се преиздават.
Съдържание
Черна песен / 3
Утро / 4
Светъл спомен / 5
Победен / 6
Грижа / 7
Кръстопът на бъдещето / 8
Nevermore / 10
В тъмница / 11
Спи градът / 12
На злото / 14
Пловдив / 15
На Пенчо Славейков / 16
Гора / 18
Елегии
Ти смътно се мяркаш / 20
Скрити вопли / 22
Помниш ли / 23
Аз искам да те помня все така / 24
Под сурдинка
Като безумната замяна / 25
Изминал пътя през лъките / 26
Назад, през сънища стъмени / 27
Живял в заключени простори / 28
Нощ към Солун / 29
Прииждат, връщат / 31
Старият бивак / 32
Тиха победа / 34
Един убит / 37
Сиротна песен / 39
Орден / 40
Бележки
В съдържанието погрешно е указано, че „Един убит“ е на стр. 36.
Страница 2 е празна.
