Джон Ъпдайк
Кентавърът

Записът е непълен. (Липсва задна корица)

Автор
Джон Ъпдайк
Заглавие
Кентавърът
Други автори
Кръстан Дянков (послеслов)
Тип
роман
Националност
американска
Език
български
Поредност на изданието
второ
Категория
Съвременни романи и повести
Жанр
Съвременен роман (XX век)

Преводач
Кръстан Дянков
Език, от който е преведено
английски
Редактор
Жени Божилова
Художник
Киро Мавров
Художествен редактор
Николай Пекарев
Технически редактор
Олга Стоянова
Коректор
Радослава Маринович, Галина Кирова

Издател
ДИ „Народна култура“
Град на издателя
София
Година на издаване
1981
Адрес на издателя
ул. „Гаврил Генов“ 4
Печатница
ДП „Тодор Димитров“

Носител
хартия
Литературна група
ХЛ
Дадена за набор/печат
март 1981 г.
Подписана за печат
май 1981 г.
Излязла от печат
юни 1981 г.
Печатни коли
18,00
Издателски коли
15,12
УИК
12,22
Формат
84×108/32
Код / Тематичен номер
04/95366 29412/5637-135-81
Номер
Ч820-3
Брой страници
288
Подвързия
мека
Цена
1,42 лв.

УДК
820(73)-31

Анотация
„Кентавърът“ е типичен роман на избистрения интелектуален реформизъм в американската литература.Той не притежава монолитната епичност на Фокнър, нито гражданското въстание на Стайнбек и все пак говори, че неговият автор е прочел твърде добре своите големи предшественици. Нещо повече — по острото си чувство за своето време, по своето дълбоко внимание на дълбоко честен човек към живота, Ъпдайк сякаш надминава големите майстори на американския критически реализъм. Той твърде млад е почерпил от битието на хората около себе си онези истини, които искрено и с огромно вълнение преминават в сериозни и възвишени идеи. И тъкмо тези идеи, тези негови открития в голямата наука за човека и човешкото общество, безпогрешно изложени в Кентавърът, правят романа му разбираем , близък на всеки читател и подчертано съвременен.

Историята на Джордж Колдуел, великият неудачник и на места жалък мечтател, уви, отлично разбиращ несъстоятелността на своите мечти, е пряко заета от собствения семеен живот на писателя. Сюжетът на романа е откъснат от една действителност, жива, силна, изстрадана. Ъпдайк сам признава, че романът му е много личен. „В известен смисъл той е необичаен — казва той. — Сплитането на античните митове със съвременната действителност на Пенсилвания през 1947 г. е твърде сложен комплекс. Но всеки би го разбрал, ако поясня откъде взех идеята за романа. Източник станаха няколко реда, срещнати в един сборник древногръцки легенди. С тях започва и самата книга. Поисках да преразкажа тази легенда, да я прочета с очите на днешния човек. В моето въображение тя се сля със спомените от детството. Ето как Олинджър стана Олимп, а боговете Зевс, Хефест, Хера, жената на кентавъра Харикло и дъщеря му Окироя се превъплътиха в реални хора. Мъдрият Хирон в представите ми се съчета с учителя Колдуел, а неговият син — това бях аз. Когато човек си спомня миналото, спомените се преплитат с поверия, митове, суеверия.“

Изминалите години от първото издание на „Кентавърът“ /1967/ са едновременно и малко, и много. Малко, защото този роман и сега се чете с интерес и най-вече с особено вкусване на една блестяща белетристика, каквато трудно се среща в по-късните книги на американската литературна продукция. Много, защото младият тогава Джон Ъпдайк изживя противоречиви и двустранно тълкувани творчески криволици. Саркастичен и точен, той обаче не се отказва да вярва в бъдещето.
Съдържание
Кентавърът — стр. 7
Наследство, което се разпечатва в бъдещето (послеслов) — стр. 280
Послеслов към второто издание — стр. 288
Бележки
1. издание от 1967 г. — изд. „Народна култура“ в Библиотека „Избрани романи“
Бележки за изданието, от което е направен преводът
The Centaur
by John Updike
Fawcet Publications Inc New York

Въведено от
vesi_libra
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиографии Енциклопедии
Промени
...

Корици 2