Димитър Попдимитров
Големият син отбор

Автор
Димитър Попдимитров
Заглавие
Големият син отбор
Издателска поредица
Галерия „Левски“
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Спорт
Жанр
Документална проза


Издател
Издателска къща „Тип-топ прес“
Година на издаване
2008

Носител
хартия
Формат
165×232
Брой страници
68
С илюстрации
да

ISBN
978-954-723-018-7
УДК
796.332.085(497.2)(091)(092), 92(497.2)

Анотация
Тази книга е посветена на едни от първите мисионери, непожалили сили, за да бъде поставено през 1914 г. паметното начало и от тогавашното квартално отроче да израсне и възмъжее нов сериозен съперник на футболната арена у нас. С други думи — да отдадем заслуженото на ония легендарни личности, сътворили славата на така наречения „Голям син отбор“, дал на представителната единайсеторка на страната 10 национали, и на Кръстника, предложил като съосновател на „Левски“ Апостола на свободата за патрон на клуба, а и шествал с първата състезателна кохорта.
В предложените очерци читателят ще се запознае с тези избраници, ще им свали шапка за всеотдайната любов, за лишенията и жертвоготовността в течение на десетилетия, за подкопаното на някои здравословно състояние, за упоритостта на всички да бъдат пожънати неувяхващи лаври като вдъхновяващ пример за идните поколения. А той има не само клубни, но и национални измерения, включително и на олимпийския форум в Париж през 1924 г., за да заговори светът и за мъничката ни страна.
За легендите на Големия син отбор са изнесени показателни данни и след приключване на състезателната им кариера, когато се отдават на избрани от тях професии, включително и на треньорската, оставайки си до сетния дъх верни на любимия клуб и най-популярната игра като неуморими дейци. За да летят и наследниците им с топката като птици и да е неспирен възходът на вечно сините!
Информация за автора
Той беше една от емблематичните фигури на „Левски“ преди половин век. Хората от моето поколение още помнят онзи великолепен гол през 1951 г., с който Попето (така гальовно го наричаха всички) закова 2:0 срещу армейците и ги отказа от всякакво по-нататъшно желание за игра. А онова положение два-три сезона по-късно, когато след класически изигран двубой с един от най-големите футболисти в нашата история Манол Манолов (Симолията), синият нападател по превъзходен начин го елиминира и светкавично намери вратата?…
Футболът не беше единственото му призвание. Неговите забележителни интелектуални способности, солидното му образование и вече натрупаният състезателен опит естествено го насочиха към спортната журналистика… Повече от 30 години във в. „Народен Спорт“ той неизменно беше едно от водещите имена в областта на футбола. През тези години работехме заедно в редакцията — понякога бюро до бюро, понякога стая до стая и мога да свидетелствам за неговите изчистени до крайност стил и маниер на работа, за непресъхващата му трудоспособност, за вечната взискателност… Попдимитров мислеше и за тези, които идваха след нас. Без шум, съвсем естествено около него се оформи група от хора, чийто подход към голямата журналистика несъмнено бе улеснен именно от неговия „футболен университет“.
Съвсем закономерно журналистиката даде възможност на Попдимитров да прекрачи на следващото стъпало — футболната литература. Неговата изследователска склонност, страстта му към „дълбаенето“ в историята на футбола го направи автор на десетина книги… Годишниците на българския футбол (в съавторство) бяха най-стабилното статистическо четиво 23 поредни години.
Димитър Попдимитров е сред малцината у нас, отдадени на тази изключително трудна и неблагодарна задача и с право заема мястото, означено от древните римляни като primus inter pares (пръв между равни).
Съдържание
Посвещение 3
С обаянието на кръстник… (Борис Василев — Боркиша)        5
Жертвоготовният вратар с лъвски скокове (Петър Иванов — Вертер)        10
Скромен и доблестен кавалер на кръглата топка (Симеон Янков — Симето)        15
Звезда в защитата… (Александър Христов — Шкубата)        21
С патент на експерт за вечни времена (Иван Радоев — Ванюш, Баба Рада)        26
С ореола на олимпиец, с кредото на рицар (Гено Матеев)        32
Щурмувак в шеметен бяг… (Димитър Мутафчиев — Мърцо)        38
Наполеон на българския футбол (Никола Мутафчиев — Колишчето, Мочко)        44
Авторитетна личност сред отлични партньори (Цветан Генев — Генерала, Цеко)        51
Майстор на светкавични удари и неочаквани голове (Константин Мазников — Дяволето)        57
Първият най-млад национален дебютант (Кирил Йовович — Вагонетката, Кики)        61
От автора        66
За автора        67

Въведено от
dkeranov
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени
...

Корици 2