Средновековни източни поети

Певци на източното средновековие (предговор) — Йордан Милев / 7

РУДАКИ
Удари Рудаки по струните с ръка… / 25
• Рубаи
Приемай всичко като миг нетраен… / 26
Това, що виждаш или любиш — за мъдреца… / 26
Да, пръснати сме като дребни птици… / 26
Живях със радост в този дом, със страст… / 26
Не правя своята коса с цвят черен… / 27
Светкавица и гръм, и тръпни клони… / 27
И както да ласкаеш ти змията… / 27
Неопознал до дъно своя ден… / 27
В градината ти не мисли за плод… / 28
Пред мъката — постлан килим сме ние… / 28
Тъй както Рудаки се влюбих: страда… / 28
При две неща човекът е умел… / 28
Дари ме господ с четири неща… / 29
Макар че този свят е непочтен… / 29
Без слух той чува, вижда без очи… / 29
Постигна, Мадж, ти моя стих за миг… / 29
Налей от виното, що с капка в Нил… / 30
Без теб усетих мъката зловеща… / 30
Ще срещнеш в любовта добри и зли… / 30
Опиянен от хубави жени… / 30
Мой дългочакан цвят, мой кипарис… / 31
Ако умра, от силна страст убит… / 31
Щом чуя, че за теб говорят тук… / 31
Жестока беше твоята звезда… / 31
Тя устните ми имаше стократно… / 32
Косите ти са черни и небрежни… / 32
Дойде ти с пръстен скъп — да си играя… / 32
Да, само при беда съм нужен аз… / 32
Ти взе цвета на розите червени… / 33
Жестокост твоя дух не ще насити… / 33
Съдбата си благослови и справедлив живей… / 33
• Газели
Твоето лице е светло, сякаш е изгрял деня… / 34
Всичко на света се движи както трябва, тъй — и ти… / 35
Даже амбрата и мирта, от лъчите позлатени… / 36
Вятър, с дъх от Мулиян, ме вика… / 37
Бухара—Багдад, това е свят от радост увенчан… / 38
Няма щастие и няма да помогне твоя вик… / 39
Мой приятелю, в мен плаче арфа лебедовобяла… / 40
Устните й крият сладост и е чудна сладостта… / 41
Не за смърт и не за мъка се държи в ръката меч… / 42
Само господ няма равен под небесното дърво… / 43
Свят тридневен е живота. Той е кратък като вик… / 44
Много мъдреци оттука си отидоха навек… / 45
Налей ми вино, сине строен… / 46
Виното е мярката, която… / 47
Всичко — на света родено — като глупав сън лети… / 48
След въпроса на живота има винаги ответ… / 49
Тежко ми e! За какво ли… / 50
Зарад твойта плът не мога… / 51
Господарю, месец михър вече в есента цъфти… / 52
Вино с музика среднощна и девича красота… / 53
С любовта, сърце самотно, ти живееш. Докога?… / 54
Век живей, бъди с дар слово… / 55
Ти лежиш сега върху дъските… / 56
• Китъа
Вали, вали, вали и град ни бие… / 57
Търси любов! Килията е нищо… / 57
Да, ти си лъв, дошел от род далечен… / 57
Омръзна ли ти да си равнодушен… / 58
Дойде пред шаха той богат и хубав… / 58
Виж този свят с очи благоразумни… / 58
Да, жалко е, че даже от мъдреца… / 58
В градината на разума си есен… / 59
Обичаш ти снагата й красива… / 59
Целувката прилича на желана… / 59
• Бейти… / 60
• • Из „Калила и Димна“… / 65
• Касиди
В памет на Шахид Балхи… / 67
Приятелю, печален и почтен… / 68
С благоухание и шепот… / 70
Ода за виното… / 73
В памет на Абулхасан Муроди… / 80
Елегия за старостта… / 82

ФИРДОУСИ
Рустам и Сухраб… / 86

ОМАР ХАЙЯМ
• Рубайят
На философите не станах мил… / 167
О, колко мъдреци поглеждаха с печал… / 167
Ще дойде краят, но кога — кой знае… / 167
И все пак истина е, вдъхновено… / 167
През младостта се спусках неумел… / 168
Тревата виж, изгряла в пролетта… / 168
Не трябва, не мисли за утрешния час… / 168
От мисли полусънни обкръжен… / 168
Какво сме ние? На земята през май най-хубавият цвят… / 168
Ако съм сигурен,че утре вода и хляб ще имам пак… / 169
И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава?… / 169
Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е?… / 169
Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар… / 169
Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам… / 169
Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив… / 170
Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод… / 170
Освен грънчарски чекрък бих разменил изцяло… / 170
Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени… / 170
От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт… / 170
Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст!… / 171
Веднъж пред кръчмата видях един пиян, поспрял за кратко… / 171
И нека да си изживял без мъка своите дни — а после?… / 171
Къс минало — небитието — в зародиша си пазя сух… / 171
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг… / 171
В. света — пристанище случайно, развяло моя флаг сребрист… / 172
Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен… / 172
Горчив или пък сладък — кратък за нас остава тоя свят… / 172
Е, стига, не мисли напразно, че нито миг не си щастлив… / 172
Откак Венера мълчаливо в нощта земята озарява… / 172
За виното съм туй, което върбата е за ручей чист… / 173
В развалините на двореца, потънал целия сред прах… / 173
Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен… / 173
Играчът топката търкаля върху зелената трева… / 173
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!… / 173
И нека сто години да горя сред грях… / 174
Без страх — на времето сред шумния порой… / 174
Несъвместими и съвместни гърдите ни разкъсват рани… / 174
Небе, измъчен съм до болка от твоя кръговрат весден… / 174
Животът сътворил, след него ти си измислил и смъртта… / 174
Непогрешим и непокварен не можеш да намериш ти… / 175
Луната като с нож разряза воала здрачен на нощта… / 175
На мъдростта палатка денем и много нощи шил безброй… / 175
Ти истината търсиш? Тогава остави… / 175
Щом розата разцъфне в пролетта… / 175
Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди… / 176
Веднъж и сводът натъжено прошепна тайно: "О, човек… / 176
Знай, всякаква прашинка, спряла върху земята като птица… / 176
Какво е мъка? Малка капка, разхубавена от кръвта… / 176
И помисли: .какво и колко на този свят донесох аз?… / 176
Добро и зло враждуват; светът е в съсипии… / 177
Притворен робски дух се крие в светилищата, в Каабе… / 177
Напълнил със зърна безсмъртни ловджийското си ласо, бог… / 177
Небе! Защо към подлеците е щедра твоята ръка… / 177
Кой казва, че бил бог неумолим… / 177
Стои между звездите като клас… / 178
За теб, познал света, урок аз знам… / 178
О, ако имахме весден по къшей хляб в сърцето… / 178
Без тръпна мъка няма обич, без огън — плам неугасим… / 178
О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст… / 178
За мен — цветята на смеха или със вино пълна кана… / 179
Един Телец между звездите се носи мълчалив и плах… / 179
Тоя стар дворец отдавна до небето стигал чак… / 179
За това, че не говоря, имам някаква вина… / 179
Пред глупци и пред невежи — нито смях и ни сълзи… / 179
Спри пред моите заслуги, всичко точно пресметни… / 180
Миг на вино и на песни сит — ми е безкрайно драг… / 180
И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!… / 180
Влизам в тъмната джамия. Полунощ е, нито звук… / 180
И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост… / 180
И ето чашата! Едва ли съм срещал нейде съд по-драг… / 181
Не се заричай да не пиеш карминения гроздов сок… / 181
Отлитат час след час, след пролет— пролетта… / 181
О, боже, ти си милосърден и милостта ти е отрада… / 181
На битието колелото върти изкусният грънчар… / 181
Дошли сме — откъде? И накъде вървим… / 182
Отиде си денят като ветрец ухаен… / 182
Омръзнаха ми хитреците, непоносимо ми тежи!… / 182
Благоговейно и смирено прелистват по света корана… / 182
Пий! Мъката на твоя ден навред е вездесъща… / 182
От виното да се откажа, боже мой… / 183
С приятели се радвай, докато си млад… / 183
Мой винен съд, аз знам — и теб е гряла нощем любовта… / 183
Грънчарю, ти ме удивляваш с това, че имаш дух… / 183
Уви, не е безкрайно дълго на дните бялото платно… / 183
Живей — в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена… / 184
С въпроси пълен е светът — но кой ще отговори?… / 184
О, ако можеше да взема … с мен моя стих неназован… / 184
Любима, тъй те е изваял небесноръкият грънчар… / 184
Любимата — любов и мъка, от страстите прекършен дъб!… / 184
Без виночерпец и без вино денят двояк е пуст… / 185
Към празнословието свято не се стреми от суета… / 185
Помилуй, господи, сърцето изпепелено в любовта… / 185
Приятели, ей тази чаша е извор на течащ рубин… / 185
Да се поддаваш на тъгата си — е грях. Не влизай в тази пустош… / 185
За влюбените пълен с рози, блести светът полуокръжен… / 186
Попитах мойта чаша, във нея впил уста… / 186
Не ще попаднем ний отново в тоя свят… / 186
Дори китайската принцеса стои пред теб на колене… / 186
Защо ли трябва да се плаша? Когато дойде моят час… / 186
Закон: да се не пие вино, ако се пие — ред най-строг… / 187
С жени красиви само можеш да кажеш, че живееш в рай… / 187
Не говорете: „След смъртта си ще видиш най-голям разкош“… / 187
В часа, когато теменужна край теб земята разцъфти… / 187
Пиянски глас в съня си чух да пее… / 187
Ах колко пъти, ставайки от сън… / 188
"По-малко вино пий — дочувам глас греховен… / 188
Как радва любовта, по-хубав лик не знам… / 188
И докога ще бъдем на дните сред пелина?… / 188
Наливай ти, макар че изглеждаш уморен, но… / 188
Пий, нищо, че и тебе ще сложат в гроба тесен… / 189
Бъди Джемхур! И бог! Най-силният човек!… / 189
И всички, дето бяха спрели тук… / 189
Сърнета тичат, и лъвица дреме там… / 189
Човече, ти позна света, но тоя свят зелен е нищо… / 189
Дори да преживееш три века на света… / 190
От този миг, когато беше конят небесен оседлан… / 190
Не знаем ний до днес защита от смъртта… / 190
Ти пиещите не кори! Такъв е пая… / 190
Искри препълнената кана със виното, за мен отрада… / 190
Аз не познах покой в най-радостния кът… / 191
За своето пиянство няма да съм съден… / 191
Продума шейха на безпътната: "И през нощта… / 191
Аз пия, но ни ден не съм във тежест ваша… / 191
От пролетния дъжд не стана по-студено… / 191
За това, че пием денонощно и звъни щастливият ни глас… / 192
Ти си тъжен? От хашиша запали, ще бъде в ред… / 192
Уви, от мъдреци аз не познах облага… / 192
Превъртат ни годините на шиш… / 192
Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен… / 192
Молитва ли? Избрах си друга страст… / 193
Пари, високи служби… грижи, боже мой… / 193
Ах, умните доят овена — не знам измислица по-лоша… / 193
О, син на четири стихии, необясним и плах… / 193
С молитва, с пост си мислех горд, че може… / 193
Макар че бог да пием забрани… / 194
И нека съм за теб пияница най-черен… / 194
Ще се опия тъй, че мойта пръст… / 194
Предайте на Хайям привет от мен… / 194
За вечност и за тлен дочувам шепот в хор… / 194
Аз знам, че в тоя свят добро и зло… / 195
Не се страхувай миг, Хайям, че ще заслужиш лоша слава… / 195
Ние пием не затуй, че често под свода звездосин тъжим… / 195
Към мен се втурна ти, понесен с урагана, боже… / 195
Стани! Разсъмна утрото навън, Саки!… / 195
Мета с мустаците си механата — безбожен еретик… / 196
Светът, във който ти живееш, е само някакъв мираж… / 196
Не се страхувай, искай още, търси безсмъртната магия… / 196
О, сърце, и твойта учает е с години да не спиш… / 196
Знаеш ли ти колко тъжен, колко жалък е човек… / 196
Бъди между скалите огън свят… / 197
За мене чашата е винаги желана… / 197
Уви, не са далеч последните врати… / 197
По-малко се мъчи за злата участ наша… / 197
Кажи, димът на огненото лято — де е?… / 197
И сякаш през завеса отдалеч… / 198
Богатството, нали, съвсем не значи ум… / 198
Познавам този вид магарета сановни… / 198
За да живееш мъдро — закони има много… / 198
Ще те науча аз да си на всички с нрава… / 198
Да бях творецът аз на туй небе жестоко… / 199
За щастие — до дъно! Наливай с порив скъп!… / 199
Без ропот приеми съдбата било във дъжд или във пек… / 199
Какво навред желая?—Смехът на веселбата!… / 199
Не знам растения до днес със същност по-велика… / 199
Да, утрешният ден лежи в мъглите коси… / 200
О, никой не прие света като награда… / 200
Ти знаеш ли защо в предутринния час… / 200
Където и да си, край теб стои сурова… / 200
Върти се колелото. И няма път по-лек… / 200
Дойдох, но що ли взе за мен светът в замяна?… / 201
Под този небосвод — светът е скръб и мъка… / 201
О, този кръговрат, без жалост и покой!… / 201
Да бях свободен аз до свойто дъно чак… / 201
И бог, и аз — с едни желания несходни… / 201
По-сърдечно сипвай, орис, ти, мой винораздавач!… / 202
Да би зависело от нас, едва ли бихме спрели тук… / 202
Вина за туй, че ти не знаеш миг покой… / 202
И този свод е гръб предвечен на живота… / 202
Макар че тази страст е забранил корана… / 202
От рая ли съм аз, или съм целият от ада… / 203
Тревата, погледни, разкъсала калта… / 203
Наливай, вино, брат! Пулсира силна гръд… / 203
А вчера вечер, сякаш по неволя… / 203
Когато отзвъни последният ми час… / 203
И все пак с тоя свят човек ще се прости… / 203
Без вино и любов не мога … да преживея нито ден… / 204
Не трябва, не тъжи, не падай в остра злост ти… / 204
Какво е твойта плът, Хайям? В степта опъната палатка… / 204
Изстива мойта кръв, със смях или със злоба… / 204
На този свят съм в плен — това за мен е ясно… / 205
Зелен и слънчев рай, додето поглед стига… / 205
Където розов цвят изгаря в светлина… / 205
Когато бях младеж,твърдях, че всички тайни… / 205
Унило върху нас се спуска есента… / 205
Съмнение-змия разкъсва мойта гръд… / 206
Чак до Сатурн успях да долетя… / 206
Дойде часът. Сега склопи очи… / 206
На младини, под пламналия шатър… / 206
Кълни в небитието моят глас… / 206
Джамшидовата чаша по света… / 207
Дойде и моят разярен порой… / 207
Приятели, когато с весел смях… / 207
Но где сте вий? Къде са ваште дни?… / 207
Дочетена е, свърши вече на дните книгата комай!… / 207
За сбогом искам само чаша — от близки или от врази!… / 208
И още: моята могила сравнете до земята чак… / 208
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям… / 208

НИЗАМИ
Седем красавици… / 211

РУМИ
Притчи
Разказ за учителя… / 283
Селянин и лъв… / 283
Посещение на глухия при болния съсед… / 289
Спор за слона… / 291
Разказ за бедуина, чието куче умирало от глад… / 292
Разказ за крадеца-глашатай… / 294
Спор между вол, камила и овен… / 295
Съвети на заловената птица… / 297
Наплашеният гражданин… / 299
Виковете на пазача… / 300

СААДИ
• Из „Розова градина“
За ползата от мълчанието… / 305
За старостта и немощта… / 313

XАФЕЗ
• Газели
Обичам аз лице красиво и нежни къдри с цвят смолист… / 323
Безброй момичета са влюбени — ти си единствена сред тях… / 324
Знай, Юсуф ще дойде късно или рано — не тъжи!… / 325
Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз… / 326
С песен и сърдечно слово — и пак, и пак, и пак отново!… / 327
Благословена тишина. От друго — няма нужда… / 328
Хубавице, с лека стъпка, с грация, със поглед смел… / 329
В съюз със своята съдба — и повече не трябва… / 330
Щастие ли търсех дълго или обич в този град… / 331
В градината отидох рано да набера букет цветя… / 332
Аз съм в този град известен с любовта си и с това… / 333
Непознал добре нещата — в учението пръв бъди!… / 334
Аз казах: „Разцъфтя у мен искреността да те целуна.“… / 335
Аз съм твой, душа, и зная… / 336
За мъката лекарство няма. Помощ!… / 338
Видях как в тази механа се спряха ангелите вчера… / 339
Изгорях в страстта. Но ти си мой единствен властелин… / 340
По-хубаво от радостта, от пролетта, кажи — какво е?… / 341
Покрай Арас ли минеш, Саба, спри върху неговия бряг… / 342
Не ще те спра, ако над мен… / 343
Хей, ароматен вятър, тихо… / 345
Не всяка дума на суфите… / 346
Донеси ми пълна чаша, виночерпецо, да пия!… / 347
Признавам — и това признание ме награждава с радостта… / 348
Две очи светът ми даде, твоя лик да гледам аз… / 349
Фередже. Лице вълшебно. Стройно тяло от мермер… / 350
Винопродавецо, разсъмна — наливай чашата със вино… / 351
Вятърът ще се разбуди, свежо утрото ще бъде… / 352
Казват, срамно е да пиеш вино сам на този свят… / 353
Надменнико недружелюбен… / 354
О, ела! Съдбата наша… / 355
Вест щастлива от нея, ветре скъп, донеси ми!… / 357
Разказа снощи свойта тайна един приятел откровен… / 358
Забравил всичко, неспокоен, река от сълзи ще създам… / 359
Освен при теб в друг край за мен по-светло място няма… / 360
От скръб по моята любов, по нейната земя красива… / 361
Да минем пак към механата, да спрем пред нейната врата… / 362
Да сипем пак червено вино и розите да хвърлим… / 363
При болен ли си ти дошел — моли се!… / 364
Аз казах: „Страдам пак за теб!“ А тя: „Но мъката отмина…“ / 365
Беше твоят дом уютен светлоносен небосвод… / 366
Разказвал съм и пак ще кажа… / 367
Дали от нея да заплача,или да й благодаря?… / 368
Напиши ми — твоят почерк ще изгрее като цвят… / 369
Виночерпец, с винен блясък чашата стопли за нас!… / 370
Ах, светлината — бяла пеперуда… / 371
И без да се сбогува с никой… / 372
Облаци покрай луната — що е туй, което виждам?… / 373
Набожен лицемер, отгде ли ще проумееш радостта ни… / 374
Не си отивай! Стига. Спри се… / 375
Сянка на априлски облак. Пролет. Цветни красоти… / 376
Върху сърцето ми — цветя… / 377
Нямаш вече предишната скромност. Какво значи това?. 379
Вятърът повя. Пристигна облакът на пролетта… / 380
Не дни безсмъртни, а две устни да имаш, пак е по-добре… / 381
О, боже, ти ми даде роза… / 382
Ветре, в своя път сърната като птица догони… / 384
Отново идва пролетта. Старай се радостен да бъдеш… / 385
Край на постите! Бият разтуптени гърди… / 386
На влюбените пътят е безкраен… / 387
Вест дойде, че на дните скръбта — не е вечна… / 388
Бях се зарекъл да не пия… / 389
Ако се върне любовта весден отново… / 391
Хей, проповедник, престани1 Какъв е този празен вик… / 392
Снощи сънен в механата се отбих за чаша вино… / 393
Внимание без да получа… / 394
Сърцето ми освен към теб друг път към друга няма!… / 395
Защо се чудите, защо, на нашия любовен мир?… / 397
Сърцето ми докрай, любима, по теб от мъка изгоря… / 398
Дребнав недей да бъдеш. Слушай от мен един добър съвет… / 399
От стъпките й прах целебен, ширазки ветре, донеси!… / 400
Тихо място, чисто вино и до теб приятел драг… / 401
Аз няма миг да се откажа и моята мечта ще дойде… / 402
Макар че като в стара бъчва ври огънят сред мойта гръд… / 403
Ела: сърцето ми ранено навярно ще възкръсне пак… / 404
Освен това, че пропилях аз всичките си дни и цели… / 405
Да не бъдеш от лекарства спасен! Да не бъдеш!… / 406
Ако към мен, подобно ласо, ти метнеш своята къдрица… / 407
И нека много врагове смъртта ми да желаят с яд… / 408
Додето моята глава не е куп прах нетленен… / 409
Върни се и стопи в сърцето ми с дъх океана ледовит… / 410
На влюбените влюбен давам… / 411
Ела: със своите ресници срази на вярата гръдта… / 413
Живея тъй, че всеки път по нещо търся непрестанно… / 414
Любима, докога ще плача? Ще се засрамиш ли най-после?… / 416
Присъдата й — сам видя ти — бе тежка и несправедлива… / 416
Аз няма миг да се откажа… / 417
От близки хора помощ свята… / 418
Не съм циник аз, мухтасиб, това разбира бог… / 419
Младостта ни бе подобна на ахат… / 421
На срещите красиви дните — си спомни!… / 422
Ако внезапно, в час необясним… / 423

АЛИШЕР НАВОИ
• Из поемата „Лейли и Меджнун“
Поклонението на Меджнун / 429
Меджнун в пустинята / 434
Смъртта на Лейли и Меджнун / 443
Газели, Рубаи, Китъа, Афоризми / 456

Речник на непреводими думи, собствени имена и географски понятия / 465
Бележка на преводача / 484