Гюстав Флобер
Чисто сърце

Три абсолютно различни новели, обединени от силното перо на Флобер.

„Чисто сърне“ е майсторски разказ за съдбата на слугинята. Фелисите, проникнат с чувство на истинска човечност. Поразява читателя с външната простота, съчетаваща пълнотата на характеристиката с дълбочината на психологическия анализ.

Селската девойка е преживяла живота си в дома на своите господари, разтворила се е съвсем в тяхната среда, отдала е силите си на своята „мадам“ и нейните деца. След смъртта на господарите и на близките си тя остава сама в празната къща и съсредоточава любовта и грижите си в папагала, подарен някога на нейния племенник. В края на живота си тя остава само едно чучело за папагала.

Максим Горки е отбелязал забележително майсторство, с което тази новела пресъздава трагичната съдба на малкия човек.

Подобни са художествените качества и на другите две новели — „Легенда за Свети Юлиян“ и „Иродиада“.