Алехо Карпентиер
Векът на просвещението

Автор
Алехо Карпентиер
Заглавие
Векът на просвещението
Други автори
Румен Стоянов (предговор)
Тип
роман (не е указано)
Националност
кубинска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременни романи и повести
Преводач
Симеон Владимиров
Език, от който е преведено
испански
Година на превод
1972
Редактор
Фани Наземи
Художник
Христо Брайков
Художествен редактор
Веселин Христов
Технически редактор
Найден Русинов
Коректор
Трифон Алексиев
Оформление
Кънчо Кънев
Издател
Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя
Пловдив
Година на издаване
1972 г.
Печат
Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
Други полета
Празни страници: 2.
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
24.X.1972 г.
Подписана за печат
15.XII.1972 г.
Печатни коли
22,50
Издателски коли
17,10
Формат
84/108/32
Код / Тематичен номер
2484
Номер
Ч-3
Издателски №
917
Брой страници
360
Тираж
19300
Подвързия
мека с обложка
Цена
1,70 лв.
С илюстрации
да
УДК
Ч860(729.1)-31
Анотация
Роден чрез 1904 г. в Хавана (бащата е архитект французин, майката рускиня), Алехо Карпентиер още седемгодишен изпълнява Шопен и Дебюси. Детско-юношеската му възраст протича в Куба с пътувания из Франция, Русия, Австрия, Белгия и вече подсказва цял един живот в досег с много народи и култури. На петнайсет години почва да пише, за да си даде сметка, че „традиционните повествователни методи са изчерпани“. Тогава открива Пруст и авангардистката поезия. Записва архитектура в Хаванския университет, без да оставя първото си увлечение и свири, композира. Напуска студентската скамейка и от 1924-та активно се занимава с журналистика: помества статии за литературата, изобразителните изкуства; расте интересът му към афро-кубинското ритмично богатство. Членува в Миноритетната група, представляваща културно-политическо движение на млади хора, които говорят за Пикасо, за Стравински, за съветската литература, за промени в изкуството и обществото. Когато в 1927-ма групата обнародва своя манифест против диктатора Мачадо, Карпентиер е сред авторите и лежи в затвора, където осъществява първия вариант на „Екуе-Ямба-О“, а на следващата година отива в Париж. Взема участие във Втория международен конгрес на писателите в сражаващ се Мадрид. През Втората световна война живее в Куба и посещава Хаити, където замисля „Царството на този свят“, посещава САЩ, Венецуела. От 1945-та до победата на Кубинската революция пребивава в Каракас и ръководи катедра по история на културата в училище за изобразителни изкуства. Едно пътешествие през селвата към изворите на Ориноко кристализира под формата на роман-дневник („Изгубените следи“) една от големите теми в неговото творчество: човекът и музиката през времето и пространството. В освободеното отечество Карпентиер оглавява Националното издателство и катедрата по история и филологията в университета, където е следвал. Понастоящем е културен съветник към кубинското посолство в Париж, и по такъв начин отново е заедно с други два стълба на латиноамериканската литература — Астуриас и Неруда.
Ето творбите на Карпентиер, видели бял свят досега.
„Екуе-Ямба-О“, роман, 1933. „Царството на този свят“, повест, 1949. „Изгубените следи“, роман, 1953, две издания на български. „Преследването“, повест, 1956. „Векът на просвещението“, роман, 1962. „Докосвания и различия“, есета, 1966 и два балета с музика от А. Ролдан и А. Г. Катурла.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
El siglo de las luces
Alejo Carpentier, 1963
Въведено от
essen
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии
Промени
Чужди рафтове

Корици 6