Томас Ман
Доктор Фаустус

Една нова преработка на легендата за доктор Фаустус? Не, в своя вдълбочен труд Томас Ман използува това средновековно предание само за да ни обрисува творческия път на един съвременен гениален артист, станал за автора „образец, по който се изгражда всяка съдба“. В напрегнат вътрешен монолог писателят ни представя своя изключително интелектуален герой, който поради душевно предразположение — подсилено и от някои обстоятелства в живота — „продава душата си на дявола“. Трагедията на тази душа, обхваната от мъртвящ студ, проблемата на студения и може би тъкмо поради това необикновено творчески интелект, импулсиран от специфично заболяване, е центърът, около който бавно се плете почти лишената от събития фабула на този психологичен роман. Именно като човек приел, предпочел, предопределен дори за този душевен студ, героят на Томас Ман — композиторът Адриан Леверкюн — е доктор Фаустус на нашето време.

Описвайки неговата „съдба“, авторът пресъздава в няколко плана и съдбините на Германия от началото почти на века до драматичния завършек на Втората световна война. С безпристрастието на хронист, с тънката ирония на мъдрец той ни предава увлеченията, възторзите, подемите и накрая крушенията, преживени от немския народ в резултат на заблуди, споделяни донякъде и от писателя.

Покрай всичко това романът е косвено и лична изповед. Читателят неусетно се въвлича в един зрял жизнен опит, в онова светоусещане и светоотношение, до които е стигнал в своя богат вътрешен живот самият автор.