Женитбата на седемнадесетгодишна девственица — берберка от село в мароканския юг, с опитен градски бонвиван отприщва сблъсъка между два непримирими свята, между две несъвместими виждания за живота, показва как една жена се е мъчила да запази достойнството си и как съпругът й се е опитвал да пречупи волята й. И когато тази битка оръжия са едно проклятие, в което е намесен Аллах, дрога, доставена от планините, и суровите традиции на горди и силни мъже от пустинята, фаталният край е неизбежен: съпругът промушва с касапски нож майката на своите седем деца и ги оставя сираци, защото след някоя и друга година в затвора умира и той.
Уарда Сайо — една от двете жертви — се осмелява да ни разкаже за преживяванията си през тези години, да потъне във въртопа от спомени и да пресече отново долината на сълзите, която вече е изминала през детството и младостта си.
Бележки
Страница 2 е празна.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
