Виктор Юго
Клетниците

Toвa издaниe e чaст oт сepиятa „Книги зa учeникa“ нa издaтeлствo „Пaн“. Пopeдицaтa пpeдстaвя литepaтуpни пpoизвeдeния, включeни в учeбнaтa пpoгpaмa зa 4. — 11. клaс. Teкстoвeтe сa съoбpaзeни с възpaсттa нa читaтeлитe. Пpидpужeни сa с кpитичeски aнaлизи и oцeнки oт paзлични глeдни тoчки, с пpoблeмни въпpoси, тeмaтични paзpaбoтки, живoтoпис — съoбpaзнo съвpeмeннитe мeтoдички изисквaния.

        Виктор Юго за своя роман
„Клетниците“ е написана за всички народи. Не знам дали тази книга ще бъде прочетена от всички, но аз съм я писал за всички. Тя в еднаква степен се отнася до Англия и Испания, до Италия и Франция, до Германия и Ирландия, до републиките, в които има робство, и до империите с крепостен строй. Социалните проблеми не признават държавни граници. За язвите на човешкия род, тези дълбоки язви, които покриват цялото земно кълбо, сините и червени погранични линии по картата на света не представляват никакво препятствие. Навсякъде, където мъжът е невеж и обхванат от отчаяние, където жената се продава за къшей хляб, където детето страда, защото е лишено от книги, които да го учат, и от огнище, което да го сгрее, моите „Клетници“ чукат на вратата с думите: „Отворете, ние дойдохме при вас!“ (1862)
Ако тази книга остави у читателите си горчив привкус, нека да не се учудват — това е привкусът, който оставя у философа съвременното общество. Нещо от това общество — най-печалното, най-страдалческото, е изтръгнато от него и е вложено в „Клетниците“. Оттук горчивият им привкус. Но има и полезна горест. Може би тази книга няма да бъде излишна. Тя е чаша, в която авторът е влял няколко капки от квинтесенцията на XIX век. Опитайте от нея. След това размислете. (1861)