Йежи Брошкевич
Любовта на Шопен

Авторът на настоящата книга Йежи Брошкевич (род. 1922 г.) е един от талантливите представители на младото поколение полски писатели. Започнал литературната си дейност след Втората световна война, той вече има зад себе си богато литературно творчество като белетрист, драматург, публицист и музикален критик.

Към неговите най-известни произведения спадат: „Очакване“ — роман за страданията на еврейското население в Полша през хитлеристката окупация; „Един образ на любовта“ — биографичен роман за Шопен, който ние издаваме под заглавие „Любовта на Шопен“; „Яцек Куля“ — роман из живота на полските миньори във Франция; „Разкази за Шопен“; сборник разкази под заглавие „Листенца от бележника“; „Сърце и граната“ — разкази за борбата срещу хитлеристките окупатори; драмата „Имената на властта“ и др.

Между тия творби на Брошкевич първото място безспорно се пада на романа му за Шопен. Сам музикант (преди да се отдаде на писателско творчество, Брошкевич е възнамерявал да стане пианист), авторът е пристъпил към работата си за Шопен с любовта на поляка към великия син и гениален композитор на Полша.

Това, което веднага се хвърля в очи, когато човек чете книгата на Брошкевич, е съвсем различният му подход към работата от подхода на безброя други автори на разкази за живота на Шопен.

Шопен на Брошкевич не е донжуанът, капризният денди, разглезеният от съдбата артист на другите автори, представян така често пъти по тиражни съображения. Брошкевич е спазил истинските пропорции. И неговият Шопен е със слабости и грехове като всеки човек, и той тича по хубавите момичета, хаби здравето си в непреспани нощи. Но в разказа си за живота му авторът е прехвърлил центъра на тежестта върху другия Шопен — Шопен твореца, композитора, полския патриот, човека, чиято музика отразява бунта му срещу робията на неговия народ и на народите изобщо, срещу несправедливостите в света, певеца на красотата и свободата. Защото това е истинският Шопен, този, когото искаме да видим, да опознаем, пред когото се прекланя човечеството, когото чествуват народите.

Като разкрива патриотизма на великия поляк, неговата мъка на емигрант по родината, Брошкевич обяснява истинските подбуди на Шопеновото творчество, дори когато смъртта чука на вратата на композитора, и с това писателят утвърждава истината, че дори това изкуство — музиката — получава величието си от идеите, които изразява и на които служи.

Тази книга е издадена за първи път на български език от Държавно издателство „Народна култура“ през 1969 година.