Джоан Венг
Кафе под липите

Берлин, 1925-а. Войната е свършила само преди няколко години, но метрополията на бившия Райх не създава усещането за победена държава. По булевардите препускат скъпи коли, театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи пред препълнени зали, киностудията „Уфа“ бълва нови филми и нови, нерядко световни, звезди, в политическите кабарета се надпреварват млади писатели в новия литературен жанр, галериите не сварват да представят новите скандални творци, в задимените кафенета и ресторанти звучи бясно новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Епоха на културен възход, епоха и на еманципиране от старите представи за изкуството и живота.

И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард „Под липите“ със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани „Кафе под липите“.

Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант…

Фрици е толкова млада, вече е преживяла две огромни разочарования. Срината е представата ѝ за любовта, съсипан е стремежът ѝ към творческа изява.Защото малкия град, в който живее, никой, дори годеникът ѝ, не може да приеме новото, различното в нейното мислене.

А Фрици мечтае. Мечтае да пише, да създава сценарии за филми, да твори. И какво ѝ остава — да вземе куфара с най-необходимото и още по-необходимото — своята пишеща машина, и да замине за столицата.

В столицата разбира се никой не я чака с покана за филмовата студия „Уфа“. А човек трябва да се препитава някак. Напълно наясно с възможностите си или по-точно с липсата на такива, Фрици си търси работа като машинистка. И попада на ексцентричния, главоломно обедняващ граф Фон Келер, чиито статии трябва да преписва. Но около затъналия във финансови проблеми аристократ се въртят хората на изкуството на половин Берлин. И Фрици попада във водовъртеж, за какъвто не е и сънувала…