Петко Р. Славейков
Съчинения

Автор

Петко Р. Славейков

Заглавие

Съчинения

Издателска поредица

Библиотека „Български писатели“

Тип

сборник

Език

български

Категория

Българска литература

Жанр

Басня в стихове, Поезия, Проза

Теми

Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)

Редактор

Славка Иванова

Редакционна колегия

Богомил Райнов, Георги Джагаров, Георги Караславов, Георги Цанев, Ефрем Каранфилов, Камен Зидаров, Камен Калчев, Пантелей Зарев

Художник

Кънчо Кънев

Художествен редактор

Магда Абазова

Технически редактор

Любен Петров

Коректор

Добрина Имова

Издател

Български писател

Град на издателя

София

Година на издаване

1974

Печат

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Носител

хартия

Литературна група

VI/32—VI/33

Дадена за набор/печат

15.I.1974

Излязла от печат

28.VI.1974

Печатни коли

21,50

Издателски коли

15,15

Формат

78/108/32

Поръчка

62/1974

Издателски №

3653

Брой страници

344

Тираж

15 100

Подвързия

твърда с обложка

Цена

1,89 лв.

УДК

Б(081), 886.7-1, 886.7-32

Анотация

Нашата книжнина не трябва да бъде безвъзрастно чедо на гръцката, нито мършава сподирница на коя да е друга книжнина; ни книжнината ни, ни езикът ни не трябва да се обработва съвсем по чужди образци. Трябва колкото можем да се мъчим да станем самостоятелни още отсега, отначало, дето сме, да гледаме повеке собствения си живот да вземем за образец във всичко. Нека се изразим с малко думи. Да вземаме за основа на напредък това, което е наше и свойско, доколкото има, а зданието на него трябва да повдигнем сами със своята си сила, това здание може да бъде собствена наша работа, наша първообразна…
… Великите наши съотечественици, Солунски братя и славенски учители, произведоха общеславянска епоха. Днес времето иска от нас да подновим тази епоха. Тази епоха за нас не е за салтанат, нито за слава, но е една необходима потребност за нашето развитие и за ограждението на нашата народност да ни не тъпчат и да ни не развлачат така чуждите народности.

Информация за автора

Петко Рачов Славейков (17 ноември 1827 — 1 юли 1895) е български поет, публицист и политик. Той е също така преводач, филолог, фолклорист, събира песни, пословици и поговорки, изследва българските обичаи и народопсихологията. П. Р. Славейков доразвива българския език и развива широка културно-просветна дейност. Петко Славейков е познат и като основоположник на българската литература за деца, автор на учебници, проявява се като географ, историк и мемоарист.

Съдържание

Стихотворения

Към вятъра — стр. 11
Чужбина — стр. 12
Стара планина — стр. 13
Канарче — стр. 14
Спомен — стр. 15
Нощ — стр. 17
Помня, помня — стр. 19
Промяна — стр. 20
Любов — стр. 21
Не ставай рано — стр. 22
Петел и елмаз — стр. 24
Връбница — стр. 25
Бъдний ден — стр. 26
Спомняне — стр. 27
Плачи, въздишай и тъжи — стр. 28
Не си звезда — стр. 29
Дал е звездица — стр. 30
Дядо брада глади — стр. 32
Положението — стр. 33
Момче, ума си събери — стр. 34
Пътници и псета — стр. 37
Песен на паричката ми — стр. 38
Напомняне — стр. 43
Извинение — стр. 44
Борба за целувка — стр. 46
Пиянска молитва 48
По море се скитам — стр. 50
Опитай се пак — стр. 52
Силен е този — стр. 53
Родина — стр. 54
Гърдите тежко — стр. 56
Мудно ходи нашто време — стр. 58
Пълна чаша — стр. 60
Есенно време — стр. 61
Три рани — стр. 62
Орел и рак — стр. 63
На село — стр. 64
Тъжна картина — стр. 65
Горкият — стр. 67
Те — стр. 68
Напред — стр. 69
Цариградското устие — стр. 70
Не растат саминки — стр. 72
Не пей ми се — стр. 73
Из отговорът към… — стр. 75
Мойто положение — стр. 77
Пролет — стр. 79
Четири времена — стр. 80
Поздравление — стр. 82
Към сиромасите братя — стр. 84
Не кълни ме — стр. 87
Жестокостта ми се сломи — стр. 88
Стани, боже — стр. 90
Не сме народ — стр. 91
На равно място — стр. 92
Комуто се пада — стр. 93
Народен — стр. 94
Покорен и не лош — стр. 95
Тъжи, жали, бедна майко — стр. 97
Милена — стр. 98
Я ми отворете — стр. 100
Богат и сиромах — стр. 101
Исках с труд да се прехраня — стр. 103
Есен — стр. 105
Изгнаник — стр. 107
Вярата и надеждата на българина към Русия — стр. 109
На агите — стр. 111
Към българите — стр. 113
Стар бунтовник на палтото си — стр. 116
Бог що видял и що казал — стр. 121
Палатът — стр. 123
Ний сме много — стр. 124
Ода на празната кесия — стр. 125
Песента на ризата — стр. 129
Работниците — стр. 133
Мой човек — стр. 137
Татковина — стр. 138
Люлее, вълнува — стр. 139
Полето — стр. 140
Скърби ще заспят — стр. 141
Имах коня хранена — стр. 142
Приспивална песен — стр. 144
Майка — стр. 146
Майка — стр. 147
Тати, мама — стр. 148
Аз съм вятър — стр. 149
Лято — стр. 150
Прелетна птица — стр. 151
Малък Пенчо — стр. 152
Голям Пенчо — стр. 153
Времето — стр. 154
Ден и час — стр. 155
Не търси — стр. 156
На думи и на дело — стр. 157
Мисли мои — стр. 159
Гъдуларят — стр. 161
Есен — стр. 163
Марий и Сула — стр. 164
Степени на правдата — стр. 167
Тамбуринката ми — стр. 168
Моята молитва — стр. 169
Епилог — стр. 170

Поеми

Изворът на Белоногата — стр. 171
Бойка войвода — стр. 181

Проза

Български притчи — стр. 197
Епизодът — стр. 244
Майка ми — стр. 271
Спомен на четиридесетгодишната ми писателска деятност — стр. 282
Срещата ми с Къбръзлията — стр. 299
Гайдуничка — стр. 306
Много здраве от гайдата — стр. 318
Припомнянията на един стар гайдар — стр. 321

Бележки