Лирика
			
	
	- Заглавие
- Лирика
- Тип
- стихосбирка
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Класическа поезия
- Преводач
- Йордан Милев
- Език, от който е преведено
- фарси
- Съставител
- Абас Ханшани
- Редактор
- Василка Хинкова
- Художник
- Александър Денков
- Художествен редактор
- Васил Йончев
- Технически редактор
- Радка Пеловска
- Коректор
- Величка Герова
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1969
- Адрес на издателя
- ул. Гр. Игнатиев 2-а
- Печат
- Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 29.XI.1968 г.
- Печатни коли
- 8 3/4
- Издателски коли
- 7,17
- Формат
- 59×84/16
- Поръчка
- 1215
- Издателски №
- 31(2974)
- Брой страници
- 140
- Тираж
- 4100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 1,30 лв.
- Анотация
- 
							В голямото съзвездие на старата персийска поезия — Рудаки, Омар Хайям, Фирдоуси, Саади — блести ярко името на Хафез. Живял и творил през XIV век, той става безсмъртен певец на виното и любовта, на човешкото свободомислие. Това не са обикновени песни: това са малки бисери, нанизани от еднозвучната рима в безценни огърлици, радвали не едно сърце. 
 
 Тогава, когато Данте е слизал в своя ад, за да открие човека — Хафез прави първите си стъпки в ада на Персийското средновековие… Ненавиждащ лицемерието на божиите служители, отричащ постите и обредността, мразещ ограниченията на човека — той възпява обикновените човешки наслади, благоговее пред природната хубост и издига в култ виното и любовта като основни негови поетически символи, като четка и боя, с които върху платното на времето ще нанесе всички багри на живота.
 
 Всъщност поезията на Хафез е с дълбок философски подтекст. Тя е пълна с неочаквани метаморфози, полутонове, не с кървав плач — а с чисти сълзи.
 
 За пръв път на български език този поетичен сборник представя най-цялостно един от големите поети на Персия.
- Съдържание
- 
							Аз съм човек от рая. — Йордан Милев — стр.5 
 Обичам аз лице красиво — стр.15
 Безброй момичета са влюбени — стр.16
 Знай, Юсуф ще дойде късно или рано — стр.17
 Вземи сърцето ми смутено — стр.18
 Благословена тишина. От другото — няма нужда — стр.19
 С песен и сърдечно слово — стр.20
 Хубавице, с лека стъпка — стр.21
 В съюз със своята съдба — стр.22
 Щастие ли търсех дълго — стр.23
 В градината отидох рано — стр.24
 Аз съм в този град известен с любовта си — стр.25
 Неопознал добре нещата — стр.26
 Аз казах: „Разцъфтя у мен искреността“ — стр.27
 Аз съм товй, душа, и зная — стр.28
 За мъката лекарство няма — стр.30
 Видях как в тази механа — стр.31
 Изгорях в страстта. Но ти си — стр.32
 По-хубаво от радостта — стр.33
 Покрай Арасли минеш, Саба — стр.34
 Не ще те спра, ако над мен — стр.35
 Хей, ароматен вятър — стр.37
 Не всяка дума на суфите — стр.38
 Донеси ми пълна чаша — стр.39
 Признавам-и това признание — стр.40
 Две очи светът ми даде — стр.41
 Фередже. Лице вълшебно — стр.42
 Винопродавецо, разсъмна — стр.43
 Вятърът ще се разбуди — стр.44
 Казват, срамно е да пиеш — стр.45
 Надменнико недружелюбен — стр.46
 О, ела! Съдбата наша — стр.47
 Вест щастлива от нея — стр.49
 Разказа снощи свойта тайна — стр.50
 Забравил всичко, неспокоен — стр.51
 Освен при теб — стр.52
 От скръб по моята любов — стр.53
 Да минем пак към механата — стр.54
 Да сипем пак червено вино — стр.55
 При болен ли си ти дошел — стр.56
 Аз казах: „Страдам пак за теб!“ — стр.57
 О, болката ми е от тебе — стр.58
 Беше твоя дом уютен — стр.59
 За мъките на времената — стр.60
 Разказвал съм и пак ще кажа — стр.61
 Дали от нея да заплача — стр.63
 Да вдигнем своето лице — стр.65
 Напиши ми — твоят почерк — стр.66
 Виночерпец, с винен блясък — стр.67
 Ще се сближа ли с теб — стр.68
 Ах, светлината — бяла пеперуда — стр.69
 И без да се сбогува с никой — стр.70
 Облаци покрай луната — стр.72
 Набожен лицемер, отгде ли — стр.73
 Не си отивай! Стига — стр.75
 Сянка на априлски облак — стр.76
 Върху сърцето ми — цветя — стр.77
 Нямаш вече предишната скромност — стр.79
 Вятърът повя. Пристигна — стр.80
 Не дни безсмъртни, а две устни — стр.81
 О, боже, ти ми даде роза — стр.82
 Ветре, в своя път сърната — стр.84
 Отново идва пролетта — стр.85
 Край на постите. Бият — стр.86
 На влюбените пътя е безкраен — стр.87
 Вест дойде, че на дните скръбта — стр.89
 Бях се зарекъл да не пия — стр.90
 Ако се върне любовта — стр.92
 Хей, проповедник, престани! — стр.93
 Снощи сънен в механата — стр.94
 Внимание без да получа, вървях — стр.95
 Сърцето ми освен към теб — стр.97
 Защо се чудите, защо — стр.99
 Сърцето ми докрай, любима — стр.101
 Дребнав недей да бъдеш. Слушай — стр.102
 От стъпките й прах целебен — стр.104
 Тихо място, чисто вино — стр.106
 Аз няма миг да се откажа — стр.107
 Макар че като в стара бъчва — стр.108
 Ела: сърцето ми ранено — стр.109
 Освен това, че пропилях — стр.110
 Да не бъдеш от лекарства спасен! — стр.111
 Ако към мен, подобно ласо — стр.112
 И нека много врагове — стр.113
 Додето моята глава — стр.114
 Аз съм дервиш и не усетих — стр.115
 Върни се и стопи в сърцето ми — стр.116
 На влюбените влюбен давам — стр.117
 Ела: със твоите ресници — стр.119
 Живея тъй, че с всеки миг — стр.120
 Любима, докога ще плача — стр.121
 Присъдата й — сам видя ти — стр.122
 Аз няма миг да се откажа — стр.123
 От близки хора помощ свята — стр.125
 Не съм циник аз, мухтасиб — стр.126
 Младостта ни бе подобна на ахат — стр.128
 Жесток е моят жребий — стр.129
 На срещите красиви дните — стр.130
 Ако внезапно, в час необясним — стр.131
 Бележки — стр.133
- Въведено от
- johnjohn
- Създадено на
- Обновено на
- Промени
- Чужди рафтове
- 
						- Притежавани / johnjohn
 
 
			