Мъже без жени
			
	
	- Заглавие
 - Мъже без жени
 - Тип
 - разкази
 - Националност
 - японска
 - Език
 - български
 - Поредност на изданието
 - първо
 - Категория
 - Съвременна проза: разкази и новели
 - Преводач
 - Дора Барова
 - Език, от който е преведено
 - японски
 - Година на превод
 - 2015
 - Редактор
 - Братислав Иванов
 - Редактор на издателството
 - Елена Константинова
 - Художник
 - Стефан Касъров
 - Технически редактор
 - Симеон Айтов
 - Коректор
 - Мила Томанова
 - Предпечатна подготовка
 - ЕТ „Екатерина Рускова“
 - Издател
 - ИК „Колибри“
 - Град на издателя
 - София
 - Година на издаване
 - 2015
 - Адрес на издателя
 - ул. „Иван Вазов“ №36
 - Печат
 - „Инвестпрес“
 - Носител
 - хартия
 - Излязла от печат
 - 07 декември 2015
 - Печатни коли
 - 16
 - Формат
 - 84×108/32
 - Брой страници
 - 254
 - Подвързия
 - мека
 - Цена
 - 15 лв.
 - ISBN
 - 978-619-150-711-5
 - УДК
 - 895.6-32
 - Анотация
 - 
							
По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на разкази наподобява създаване на градина. Градината на най-новия му сборник с кратка проза е населена със самотни мъже, които търсят любовта, извисена или плътска, мимолетна или вечна, изоставени, пропилели я или неспоходени от благодатния й полъх. Той сравнява тази своя сбирка с концептуален албум, скрепен от темата за мъжа без спътница, бродещ в студения си и безцветен мъжки свят, за преследването на любовта като метафора на човешкото битие. За да прозвучи накрая силният обобщаващ акорд на разказа „Мъже без жени“ със събирателния образ на героя, който в лицето на една е загубил завинаги и безвъзвратно всички жени.
Родени сякаш от внезапен проблясък под звуците на джаз и рок, на незаглъхващите песни на „Бийтълс“, историите се четат на един дъх. Умът поглъща парчетата живот в преломни мигове, а окото като че попива японска градина, въплътила голия пейзаж на опустошената мъжка душа. - Информация за автора
 - 
							
Роден през 1949 г. в Киото, но семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно Литературния факултет на Токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибуя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.
 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
 - 
							
村上 春樹 (Haruki Murakami)
女のいない男たち (Onna no inai otokotachi) (2014) - Въведено от
 - Еми
 - Създадено на
 - Обновено на
 - Източници
 - Информация за автора - от сайта на издателя, не е от корицата.
 - Връзки в Мрежата
 - Издателства Библиографии Книжарници