Сонети
			
	
	- Заглавие
- Сонети
- Тип
- сборник
- Националност
- английска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Европейска средновековна и ренесансова литература
- Жанр
- Изповедна лирика, Любовна лирика, Медитативна лирика, Сонет
- Теми
- Идеи и идеали, Ренесанс, Ренесансова литература
- Преводач
- Борис Младенов — Young
- Език, от който е преведено
- английски
- Година на превод
- 2019
- Редактор
- Адриана Димитрова
- Издател
- ИД ПРИНТ
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2019
- Печат
- ИД ПРИНТ
- Носител
- хартия
- Формат
- 14/70/100
- Подвързия
- твърда
- Информация за автора
- 
							Борис Младенов / Young е роден в с. Лехчево, Монтанско през 1939 г. Гимназия е завършил в бившия Михайловград (сега Монтана). 
 След отбиване на военната си служба, завършва медицина във Висшия Медицински факултет, гр. София. Една година работи в Окръжна болница, гр. Михайловград и две години в Районна болница, гр. Берковица, след което в продължение на 24 години работи като лекар асистент (хематолог) във Медицинска Академия, София.
 От 1991 година живее и работи в гр. Сидни, Австралия. Пенсионер е от 2013 година.
 Стихове пише от ранна детска възраст. Публикувал е стихове в студентски вестници. До сега е издал стихосбирките: „Еротични сонети“, „Ехо от близкото минало“, Старчески напеви", „Вълнения“,
 „Мисли надживяли вековете“ (четиристишия), „I call Australia home“, „Закъсняла младост“, „Фамилно дърво“ (автобиографична проза). „Две сенки бяхме“, „Рапсодия в бяло“, „Дребни радости човешки“, „Мигове“ и „С лира и слушалка“ (сборна юбилейна).
 Член е на Съюза на писателите лекари в България.
 Племенник е по майчина линия на поета и народен представител Йосиф Петров.
- Съдържание
- 
							Предговор…1 
 Пролог. Кой преводач би дръзнал да превежда…2
 Сонети I-L:
 Сонет I. Желаем хубостта да се множи…5
 Сонет II. Четиресет обсади преживяло…6
 Сонет III. Виж в огледало своя образ млад…7
 Сонет IV. Красавецо, прахосваш своя чар…8
 Сонет V. Минутите, със вещина създали…9
 Сонет VI. Но нека зимата да не попари…10
 Сонет VII. Когато сутрин в огнена позлата…11
 Сонет VIII. Когато слушаш музика, защо ли…12
 Сонет IX. От страх ли за вдовишките сълзи…13
 Сонет X. О, засрами се. И недей отрича…14
 Сонет XI. Старееш бързо ти, но и растеш…15
 Сонет XII. Когато звън отчита часовете…16
 Сонет XIII. О, нека си това, което си…17
 Сонет XIV. Не мога по звездите да гадая…18
 Сонет XV. Когато се размисля, всичко живо…19
 Сонет XVI. Но ти защо със времето в двубой…20
 Сонет XVII. Кой някой ден ще вярва в моя стих…21
 Сонет XVIII. Дали със летен ден да те сравня…22
 Сонет XIX. Лиши, о, време кралят-лъв от сила…23
 Сонет XX. Лицето ти, естествено красиво…24
 Сонет XXI. Не съм аз като тез, чиято лира…25
 Сонет XXII. Лицето си съзра ли в огледало…26
 Сонет XXIII. Като бездарен, слаб актьор на сцена…27
 Сонет XXIV. Коато художник моето око…28
 Сонет XXV. Онез, родени под звезда щастлива…29
 Сонет XXVI. Царю на любовта ми, твой смирен…30
 Сонет XXVII. След дълък път и тежък труд в леглото…31
 Сонет XXVIII. Как бих могъл да бъда пак щастлив…32
 Сонет XXIX. Когато от съдбата и света…33
 Сонет XXX. Когато нощем свика паметта…34
 Сонет XXXI. В сърцето ти туптят безброй сърца…35
 Сонет XXXII. А ако някой ден ме надживееш…36
 Сонет XXXIII. Видял съм сутрин, щом изгрей зората…37
 Сонет XXXIV. Защо ли слънчев ден ми обеща…38
 Сонет XXXV. За стореното вече не тъжи…39
 Сонет XXXVI. Рабирам, няма как да бъдем двама…40
 Сонет XXXVII. Тъй, както стар баща се наслаждава…41
 Сонет XXXVIII. Как може музата ми да твърди…42
 Сонет XXXIX. Как бих могъл да те възпея в стих…43
 Сонет XL. Вземи ми, мили, всичките любими…44
 Сонет XLI. Тез волни палавости младостта…45
 Сонет XLII. Че тя е твоя, го понасям леко…46
 Сонет XLIII. С очите нощем виждам по-добре…47
 Сонет XLIV. Да беше мисъл тежката ми плът…48
 Сонет XLV. Но въздухът е другата ми част…49
 Сонет XLVI. Очите и сърцето ми се борят…50
 Сонет XLVII. Сърцето ми с очите сключи мир…51
 Сонет XLVIII. О, как грижливо, тръгвайки на път…52
 Сонет XLIX. За този ден, ако го доживея…53
 Сонет L. Пред мен се шири тежък дълъг път…54
 
 Сонети LI–C:
 Сонет LI. Тъй моята любов би извинила…55
 Сонет LII. Не съм ли аз като скъперник стар…56
 Сонет LIII. Кой знае от какво си сътворен…57
 Сонет LIV.. О, касота! Ти дваж си по-красива…58
 Сонет LV.. Ни мрамор, ни гранит над гробовете…59
 Сонет LVI. Любов, пламни със нова сила в мен…60
 Сонет LVII. Какво да правя като съм твой роб…61
 Сонет LVIII. Да пази Бог! Твой роб от мен направи…62
 Сонет LIX. Щом под небето нищо не е ново…63
 Сонет LX. Като вълни на път към стръмен бряг…64
 Сонет LXI. Ти ли поиска с твоя образ мил…65
 Сонет LXII. Аз в себе си съм влюбен до уши…66
 Сонет LXIII. За онзи ден, когато като мен…67
 Сонет LXIV. Когато гледам всичко как руши…68
 Сонет LXV. Щом бронз, гранит, море, земя безбрежна…69
 Сонет LXVI. Зова смъртта от всичко отвратен…70
 Сонет LXVII. Ах, той защо в кал трябва да живее…71
 Сонет LXVIII. Той носи лик от дните отлетели…72
 Сонет LXIX. Достъпното у теб за всеки взор…73
 Сонет LXX. Това, че те винят, не те петни…74
 Сонет LXXI. Недей тъжи, когато аз умра…75
 Сонет LXXII. За да не обясняваш на света…76
 Сонет LXXIII. Ти виждаш в мене онзи глух сезон…77
 Сонет LXXIV. Бъди доволен! Щом смъртта в ареста…78
 Сонет LXXV. Ти щедро храниш моя гладен взор…79
 Сонет LXXVI. Защо в стиха ми няма нови трели…80
 Сонет LXXVII. Ще видиш старостта си в огледало…81
 Сонет LXXVIII. Тъй често своя муза те зовях…82
 Сонет LXXIX. Когато с никого не те делях…83
 Сонет LXXX. За теб когато пиша губя свяст…84
 Сонет LXXXI. Ще пиша ли надгробната ти реч…85
 Сонет LXXXII. Не си за музата ми женен ти…86
 Сонет LXXXIII. За мен си винаги бил съвършен…87
 Сонет LXXXIV. Кой би могъл във повече да каже…88
 Сонет LXXXV. Безгласната ми муза деликатно…89
 Сонет LXXXVI. Дали стихът ми горд, платна развял…90
 Сонет LXXXVII. Прощавай! Твърде скъп си ми. Не мога…91
 Сонет LXXXVIII. Когато всичко свърши между нас…92
 Сонет LXXXIX. Ражкрий ми ти поне една черта…93
 Сонет XC. Ако ще скъсаш, нека е сега…94
 Сонет XCI. Един се хвали с ловкост, друг — с предци…95
 Сонет XCII. Но няма как да ме оставиш ти…96
 Сонет XCIII. Тъй ще живея с мисъл, че си верен…97
 Сонет XCIV. Тоз, който има власт да наранява…98
 Сонет XCV. О, как позора скриваш ти умело…99
 Сонет XCVI. Един упреква твоя лек морал…100
 Сонет XCVII. Как времето без теб бе дълга зима…101
 Сонет XCVIII. Април дойде без теб с цветя и песни…102
 Сонет XCIX. Упрекнах виолетката, от кой…103
 Сонет C… Къде си музо, ти? Кому дължиш…104
 
 Сонети CI-CLIV:
 Сонет CI. О, блудна Музо, как ще обясниш…105
 Сонет CII. Все тъй е крепка моята любов…106
 Сонет CIII. Уви! Как ммузата ми обедня…107
 Сонет CIV. Ти, друже, вечно млад ще си за мен…108
 Сонет CV. Езичничество не е любовта ми…109
 Сонет CVI. Когато стари хроники чета…110
 Сонет CVII. Нито звездите, нито моят стих…111
 Сонет CVIII. Какво ли мозъкът ми би ти дал…112
 Сонет CIX. Изменник и лъжесц не ме зови…113
 Сонет CX. Да, вярно е уви! Бях тук и там…114
 Сонет CXI. О, прав си ти съдбата да кориш…115
 Сонет CXII. С любов и милост ти изтри печата…116
 Сонет CXIII. Откакто аз се разделих със теб…117
 Сонет CXIV. Дали откакто ти ме короняса…118
 Сонет CXV. О, лъгал съм се като писах аз…119
 Сонет CXVI. Пред брака на две влюбени сърца…120
 Сонет CXVII. Вини ме ти, че пак извърших грях…121
 Сонет CXVIII. За да си подобриме апетита…122
 Сонет CXIX. Дали че пих сълзите от сирена…123
 Сонет CXX. Че беше груб, от полза е за мен…124
 Сонет CXXI. О, по-добре е да си блудник, вместо…125
 Сонет CXXII. Бележникът ти, мой безценен дар…126
 Сонет CXXIII. Не, време! Не променяш нищо в мен…127
 Сонет CXXIV. Да беше любовта ми се родила…128
 Сонет CXXV. Какво ако се бях родил с права…129
 Сонет CXXVI. О, мило ми момче, с младежка мощ…130
 Сонет CXXVII. На времето била е чернотата…131
 Сонет CXXVIII. Ти свириш. Музика си ти за мен…132
 Сонет CXXIX. Прахосан срам за сметка на духа…133
 Сонет CXXX. Очите ѝ не са слънца; с корали…134
 Сонет CXXXI. О, мило тиранично същество…135
 Сонет CXXXII. Очите ти обичам. Те в печал…136
 Сонет CXXXIII. Бъди проклета! Ти нанесе рана…137
 Сонет CXXXIV. Той твой е. Ти се вмъкна между нас…138
 Сонет CXXXV. Ти имаш мен, Уил, от мен желана…139
 Сонет CXXXVI. Ако душата с укор те попита…140
 Сонет CXXXVII. Ти сляпа си любов! Слепиш и мен…141
 Сонет CXXXVIII. Тя лъже, аз ѝ вярвам. Но все пак…142
 Сонет CXXXIX. Не ме заставяй да те оправдавам…143
 Сонет CXL. Бъди тъй мъдра, колкото си зла…144
 Сонет CXLI. Не те обичат моите очи…145
 Сонет CXLII. Ти мразиш моята любов и мен…146
 Сонет CXLIII. Тъй както млада майка често гони…147
 Сонет CXLIV. Две страсти за утеха и печал…148
 Сонет CXLV…"Аз мразя…" — милите уста…149
 Сонет CXLVI. Душа, ядро на мойта плът греховна…150
 Сонет CXLVII. В любовна треска ден и нощ копнея…151
 Сонет CXLVIII. Любов, какво с очите ми направи…152
 Сонет CXLIX. Как може, о, жестока, да твърдиш…153
 Сонет CL. О, откъде си взела тази сила…154
 Сонет CLI. Тя няма съвест. Любовта е млада…155
 Сонет CLII. Аз знам, че любовта ми е греховна…156
 Сонет CLIII. Бог Купидон потънал в сън дълбок…157
 Сонет CLIV. Веднъж детето-бог на любовта…158
- Въведено от
- Борислав
- Създадено на
- Обновено на
- Промени
 
			