У. Б. Йейтс
Кръвта и луната

Уилям Бътлър Йейтс (1865—1939) е по собствените му думи „един от последните романтици в литературата“, но това определение не изчерпва стойността на неговото творчество: той е най-изтъкнатият класик на ирландската литература, една от големите фигури в поезията на новото време. В творческата му съдба има две основни противоречия: неговите произведения са изпъстрени с древни теми и образи, но от това актуалността им не страда, те дори изпреварват времето си с прозренията на своето послание, и фактът, че макар в живота и творчеството си ирландският бард да е защищавал каузата на един-единствен народ, за свой гражданин днес го приема целият свят. Като поет Йейтс е еднакво блестящ и в интимната, и във философската лирика, а в белетристичните си произведения, запазвайки своя лиризъм, той съумява да се изяви и като майстор разказвач, докато литературните му есета, емоционални по характер и граждански по съдържание, изпълняват както интелектуална, така и възрожденска мисия за откриване и утвърждаване на непреходните стойности на ирландския дух. Многостранният му талант го нарежда сред най-изтъкнатите творци на съвремието, сред онези водещи фигури на една епоха, която, по думите на Т. С. Елиът, „не може да бъде разбрана без тях самите“.