Ференц Шанта
Петият печат

Този роман на известния унгарски писател Ференц Шанта (роден в 1927 г.), носител на държавната награда „Кошут“, следва идейно-тематичните особености на творчеството му, които българският читател познава от издадените у нас негови книги „Двадесет часа“ (1966) и „Господ в каруцата“ (1981).
Заглавието на творбата е взето от Евангелието и се свързва асоциативно с картината на апокалиптичния ужас, който Унгария преживява в последните месеци на Втората световна война. Философската канава на романа е изградена върху острия сблъсък на две крайно противоположни гледища за живота и смъртта, за действието и пасивността, за героизма и предателството. Авторът изследва поведението на хора от народа, изправени на исторически кръстопът. Възможно ли е обикновеният човек да остане безпристрастен наблюдател на кипежа на живата история? Способен ли е да понесе и най-страшните мъки, но да не стане роб, да не потъпче честта и достойнството си? Четиримата главни герои отначало по принцип, а после и на практика, във водовъртежа на събитията, се сблъскват с тези въпроси, сами по себе си вечни и общочовешки, и правят своя избор по съвест.
Екранизацията на романа бе удостоена с Голямата награда на Международния кинофестивал в Москва през 1977 г.