Асеновград в миналото
			
	
	- Заглавие
- Асеновград в миналото
- Тип
- очерк, документалистика
- Националност
- Българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- второ
- Категория
- История
- Жанр
- Исторически очерк
- Редактор
- София Яневска
- Художник
- Коста Форев
- Художник на илюстрациите
- Коста Форев
- Художествен редактор
- Веселин Христов
- Технически редактор
- Бонка Лукова
- Коректор
- Донка Симеонова, Стоянка Кръстева, Жанета Желязкова
- Издател
- Издателство „Христо Г. Данов“
- Град на издателя
- Пловдив
- Година на издаване
- 1983
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“
- Други полета
- c/o Jusautor, Sofia
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 26. XI. 1982 г.
- Излязла от печат
- 30. V. 1983 г.
- Печатни коли
- 29,00
- Издателски коли
- 27,00
- УИК
- 23,14
- Формат
- 60/84/16
- Код / Тематичен номер
- 07 9536272511 / 5605-219-83
- Номер
- Б-3
- Издателски №
- 1999
- Брой страници
- 440
- Тираж
- 12 000
- Подвързия
- твърда
- Цена
- 2,87 лв
- С илюстрации
- да
- ISBN
- Няма
- УДК
- 941Б-2
- Анотация
- 
							СТАНИМАКА — СРЕДНОВЕКОВНО СЕЛИЩЕ 
 Първият документ, в който се споменава старото име на Асеновград — Станимака, е
 Уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател, грузинския аристократ,
 главно командуващ западните войски на Ви зантийската империя и управител на
 Пловдивската об ласт — Григор Бакуриани.
 Името „Станимака“ е споменато в глава II на Устава, където се изброяват владенията,
 които Бакуриани пода рява на манастира:
 "Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени с бла гочестивите хрисовули като
 бащино владение и неотнемаемо и пълно господство в истинска собственост, които,
 бидейки отчислени, бяха потвърдени с благочестиви хри совули. От тях първият и
 главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема
 и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, заедно
 с полските имения, спадащи към нея, т. е. местността, наречена Янова, в която сега
 бе застроен манастирът, местността Бачково, местността Добролонг, местността Добростан,
 местността Вурсей, местността Лалкова заедно с т. н. Аврова.
 Всички тези места (се даряват) с гореспоменатата крепост и с цялата им околност
 и определено землище; със старите им граници и всички привилегии и доходи съобразно
 със съдържанието на предишното очертание на границите им.
 Освен това дадох и разположеното в съседство с. тях село, наречено Станимака,
 заедно с построените там две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица и
 местността, наречена „Св. Варвара“, съседна на Пренеци, със скитовете й „Св. Никола“,
 „Св. Илия“, „Св. Георги“, който се намира нагоре, а също и „Св. Георги“, който е долу,
 близо до селото.
 
 --------------------
 Григорий Бакуриани произхождал от подвластните на Византия грузински територии — издънка от стар княжески род.
 При възцаряването на византийския император Алекси Комнин (1081— 1118 г.) Григорий заедно с брата си Апасия го подкрепили и благода рение на тази помощ той успял да седне на императорския трон.
 Благодарен за тия безценни услуги, новият император не за къснял да се отплати на двамата братя: Апасия бил назначен на висока служба, а Григорий направил бляскава и бърза кариера отначало като военачалник на Каре при Ерзерум, след
 това като управител на Смолянската област в Южните Родопи, на Филипополската тема и най-сетне като велик доместик на Запад, магистър (главнокоман дуващ) на европейските войски на Византия. Заедно с това Гри горий получил обширни феодални владения във Филипополската тема, в Мисонополско, в Серско, едно от най-високите дворцови отличия — „севаст“, и много други почести. Но Бакуриани е искал освен това да си обезпечи „блаженствата на отвъдното царство“ и затова през 1083 г. изгражда Бачковския манастир „Света Богородица Петричка“ нива, наречена „Янова“, до границата на крепостта и селото Петрич, край буйна планинска река (Асеница) и го надарява с об ширни и богати владения от своите собствени феодални земи.
 Бакуриани не е имал обаче възможност дълго да се радва на „богоугодното“ си дело. В едно сражение с печенегите през 1085 г. при Белятово той се блъска в едно дърво и пада мъртъв. Тъй умира прославеният в битките мъж, основателят на Бачковския манастир, чието дело е от особено значение за прерастването на „селото, наре чено Стенимахос“, в град Станимака.
- Съдържание
- 
							Част I. Асеновград до освобождението 
 Местоположение / 7
 По следите на старите обитатели / 13
 Станимака — средновековно селище / 36
 Градът под робство / 78
 Години на смут и разруха / 117
 Градът се възражда / 142
 Из околностите на Асеновград / 219
 
 Част II. Зад контурите на историята. Стопански и етнографски облик на града в миналото
 Поминъци / 247
 Из станимашкия бит и душевност / 280
 Физиономия на града / 337
 
 Приложения. Използвана литература / 433
- Бележки
- 
							Книгата е с красива цветна обложка 
 1. издание от 1965 г. — изд. „Наука и изкуство“
- Въведено от
- dao
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Сканиране: dao, 2017
- Промени
 
			