Любомир Петров, Евгени Йорданов, Снежана Узунова, Николай Джелепов
Българска национална кухня

Храненето е основа на човешкото здраве. Едновременно с това то е важна съставка на бита.
Храната, облеклото и жилището дават облика на битовата култура, която исторически е търпяла промени. Но ако музеите (етнографски, археологически, исторически) са запазили за поколенията стари образци на облекло, оръдия на труда, жилищна подредба, цели къщи или „села-музеи“, за храната на нашите предци ние можем да съдим само по рецептите и описанията на грижливи събирачи на фолклорни ценности.
В XX век — века на научно-техническата революция — съществена и много бърза промяна наред с другите страни на бита търпи и храната. Силно се разви хранителната промишленост. Списъкът на хранителните продукти непрекъснато се обогатява. Разкриват се нови източници за тяхното получаване. Учените обърнаха поглед към богатствата на моретата и океаните, към химичния синтез на нови храни, към използуването на нефтопродуктите и рибените кости за храна на човека. Едновременно с това трябва да се отбележи, че както в развитите капиталистически, така и в социалистическите страни хората днес почти ежедневно се прехранват. При все по-намаляващия разход на енергия от човешкия организъм (поради механизация и автоматизация на труда и бита) поеманата храна обикновено надхвърля нуждите му. Това важи преди всичко за възрастните, чиито потребности от белтъци, мазнини и въглехидрати постепенно с напредване на възрастта се понижават поради намаляване на основната обмяна. По-съществената причина за преяждането обаче е социално-икономическа. Нашите съвременници живеят при условия на „изобилно хранене“, тъй като доходите на хората значително надхвърлят средствата, необходими за съществуване, и, от друга страна, на пазара могат да се намерят в изоби¬лие разнообразни продукти, осигурени от високопроизводителното селско стопанство. В страните с висок стандарт се консумират големи количества животински белтъчини и мазнини под формата на месо, месни продукти, мляко и млечни продукти. Широкото потребление на високорафинирани брашна и захар замести обемните въглехидрати, приемани векове наред като цели зърна, грудки, свежи плодове и зеленчуци. Наблюденията на лекарите през последните десетилетия все по-убедително разкриват безспорната връзка и взаимна зависимост между начина на хранене, заболеваемостта и причините за смъртност в развитите страни. Учените поставят под въпрос целесъобразността и ползата от изобилното хранене. Освен към други фактори все повече упреци се отправят към злоупотребата с въглехидрати и мазнини.