Михаил Михайлов Янчев
Турско-български речник

Турско-българският речник според характера на подбраните речникови единици принадлежи към категорията общи речници, а по броя на включените единици — към средните по обем речници. Хронологическият и функционалният обхват го представят като речник на съвременния турски език. По отношение на разпространението и сферата на употреба на съдържащите се речникови единици, тяхната фонетична форма, граматическа характеристика и примерите към тях, това е речник на книжовния турски език.
Турско-българският речник със споменатите качества и характеристики е предназначен за по-широк, възрастово неограничен кръг от граждани. В него могат да се правят справки за формата, значението и употребата на думите в турската част, чрез него може да се изучава турския език или да се усъвършенствува от тези, които не го владеят в достатъчна степен или общуват на диалект. Българската част, която по своето предназначение и характер е преводна, осигурява възможност за справки при превод от турски на български, който е необходим елемент в изучаването на турския език у нас, а така също подпомага те¬зи, които си служат с него в деловото си общуване и в битовото ежедневие. С други думи, Речникът може да бъде използуван от ученици от всички степени на българското училище, от студен¬ти, слушатели и участници в курсове и школи, насочени към подготовка на кадри за делови контакти на турски и български език, както и от всеки, който има желание да изучи турския език, или при положение, че го владее, да изучи и българкия език.
Въпреки преобладаващата тенденция в Турция за използува¬не предимно на собственотурска и създадена през последните десетилетия лексика, на практика в употреба са и чуждите по произход думи, поради което в Речника умишлено е отделено място на употребяваната лексика, независимо от нейния произход. Доколкото обществената практика налага това, в разумна степен е включена и религиозна лексика, която е от арабски и персийски произход.
Турско-българският речник притежава качества, които го правят новост в българското речникарство:
—        Обозначена е дължината на гласните.
—        Отбелязана е ударената сричка на думата.
—        Показани са промените на гласната и съгласните в последната сричка, когато думата приема някои граматически форми.
—        След глаголите са посочени падежите, които най-често те изискват и с които най-често се употребяват.