Милан Асадуров
Който следва пътя

Злощастните премеждия на безсмъртния Хък Хогбен, холографния дракон Трифон и жената-лъвица Ана-Мария на Земята бяха описани в планетарната хроника „Няма хьк-мък“. В следващата междузвездна хроника те преживяха Апокалипсиса в паралелния свят, наречен „Втората библиотека“. Оказа се, че планетата близнак на Земята е обитавана от всякакви литературни герои — някои положителни, а повечето — отрицателни. И тая въображаема паплач, естествено, влезе в конфликт с бащата на Хък — стария Хогбен, създател на материалната Вселена. И когато вече изглеждаше, че поне в семейство Хогбен е настанал мир, избухна нов конфликт между височайшите роднини. В последната вселенска хроника „Който следва пътя“ нашите герои са принудени да пътуват назад във времето, да се обичат до полуда, да се борят за мястото в живота на разни митични и легендарни същества, които им се мотат в краката, за да влязат всъщност в люта битка за възпитанието на близнаците с техния дядо. По пътя Хък, драконът и лъвицата се сблъскват със Снежния човек, Лохнеското чудовище, Франсоа Вийон, Руми, Алонсо де Охеда, Магелан, сър Джон Харингтън, Авицена и още много бивши истински и измислени знаменитости. И всеки от тях, според способностите си, пречи или им помага, докато накрая… (Който иска да узнае как свършват тия щури преживелици в лудия свят на семейство Хогбен, да си купи песнопойката, както пееха някога трубадурите по панаирите!)

Забележка: Според архивите на Съда на честта, в тази вселенска хроника без всякакво преувеличено са описани някои действителни и много недействителни събития.

Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на постмодернистична книга, писана на български в началото на ХХI век.