Елизабет Костова
Историкът

12 декември 1930 г.
Тринити Колидж, Оксфорд

„Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявам отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник — и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.“

Дебютният роман на Елизабет Костова „Историкът“ е издаден в САЩ през юни 2005 г и веднага влиза в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс.
Историята разказва за изпълнено с обрати и странни събития издирване на гроба на Влад Цепеш, личността вдъхновила Дракула на Брам Стокър. Разказът се води от името на историчка, която продължава започнатото от баща й Пол търсене. Освен собственото си пътуване през 70-те години на 20 век, тя описва описва приключенията на баща си през 50-те години, в разгара на Студената война, когато той издирвал своя наставник професор Бартоломю Роси, минавайки през Истанбул, Будапеща, България, както и премеждията на самия проф. Роси през 30-те години.
Голяма част от действието се развива чрез писма, части от академична литература и най-вече чрез разказаните от Пол истории, които дъщеря му си припомня. Героите пътешестват из цяла Европа, включително и в България.