Пиратът
			
	
	- Заглавие
- Пиратът
- Подзаглавие
- С черен лъв на мачтата
- Тип
- роман
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Българска историческа проза
- Жанр
- Исторически приключенски роман, Исторически роман, Морски приключения, Пиратски роман, Приключенска литература, Роман на плаща и шпагата
- Теми
- Морска тематика, Средновековие
- Художник
- Григор Спиридонов
- Технически редактор
- Елена Тонкова
- Коректор
- Пепа Събева
- Издател
- Издателство „Абагар“
- Град на издателя
- Велико Търново
- Година на издаване
- 1994
- Печат
- ДФ „Абагар“
- Носител
- хартия
- Печатни коли
- 12
- Издателски коли
- 13.32
- Формат
- 60/100/16
- Брой страници
- 192
- Подвързия
- мека
- Цена
- 26 лв.
- ISBN
- 954-427-130-9
- УДК
- 886.7-311.6
- Анотация
- 
							От автора: 
 Докато четете тази книга, може и да не повярвате, но Кривич, за когото се разказва в нея, е историческо лице. Струва ми се, че у нас за него знаят малко хора, включително между специалистите. Лично аз за пръв път случайно чух неговото име преди осем години от една беседа на моя приятел Божидар Димитров, старши научен сътрудник в Националния исторически музей. По-късно Божидар ми даде възможност да проуча и съответните откъси от средновековните генуезки „Libri dei pirati“ („Книги за пиратите“) — засега единствените, но неподлежащи на никакво съмнение документи за съществуването на „моя“ герой. След като прочетох и около четири хиляди страници историческа литература, можах да установя сам за себе си не толкова епохата (похвалвам се сам, но покрай една моя по-ранна книга вече я познавах твърде добре), колкото да очертая в съзнанието си мястото и ролята на Кривич в нея.
 Друг мой добър приятел — научният сътрудник от Военноморския музей във Варна Владимир Павлов — ми помогна да се запозная с особеностите на устройството и въоръжението на корабите, корабоплаването и морското военно изкуство през ХIV в., като дори ми предостави за ползуване свои още непубликувани изследвания. Пак с негова помощ можах да изуча и цялата българска средновековна морска терминология, доколкото тя е запазена в стародавните хроники и в съчиненията на древните автори.
 Бързам да изразя на двамата най-сърдечната си благодарност.
- Съдържание
- 
							От автора . . . 5 
 Пролог . . . 7
 . . . 1 . . . 7
 . . . 2 . . . 12
 . . . 3 . . . 17
 I. В сметището на четирите морета . . . 20
 II. Многообещаващо посрещане . . . 25
 III. Хиените ходят по двойки . . . 29
 IV. По-страшно отколкото в гората . . . 33
 V. При безвластие най-безсилна е властта . . . 37
 VI. Пред лов ястребите острят ноктите си . . . 44
 VII. Наивниците се ловят и по пладне . . . 51
 VIII. Всеки обръща гръб на пирата . . . 57
 IX. В Търновград вдигат безпомощно рамене . . . 60
 X. Мъртво вълнение в Созопол . . . 68
 XI. … а на български се казва ’хытрост воинствена’ . . . 74
 XII. Тъмни облаци над главата на Кривич . . . 81
 XIII. ’Да върви по вода’ невинаги е нещо за завиждане . . . 86
 XIV. Като не върви по вода, не върви и по суша . . . 93
 XV. Дръзки мъже — дръзки замисли . . . 97
 XVI. Ангелът на добрата сполука . . . 101
 XVII. Черен лъв над ’Палаццо ди Тана’ . . . 107
 XVIII. Среща на стари ’приятели’ . . . 112
 XIX. Незапомнено: могъщата Генуа във война с един-единствен човек . . . 114
 XX. ’Пази се от предупредения противник, Ястребчо!’ . . . 119
 XXI. Благовеста попада в дънна яма . . . 122
 XXII. Другото значение на думата ’барон’ . . . 125
 XXIII. Изненадите на морето понякога имат човешки имена . . . 132
 XXIV. Хитрост срещу хитрост . . . 136
 XXV. Моряшко благородство . . . 142
 XXVI. Той е много странен пират, този Кривич, нали, Благовесто? . . . 147
 XXVII. На царете подобава да решават по царски . . . 152
 XXVIII. Коварството — вечното оръжие на ромееца . . . 159
 XXIX. Затвор без ограда . . . 162
 XXX. Спасение за ’града на спасението’ . . . 168
 XXXI. Ядката на ореха или краят на пирата Кривич . . . 172
 XXXII. Под скиптъра на цар Светослав Тертер . . . 177
 Приложение I. Обяснения на непознатите думи . . . 185
 Приложение II. Обяснения на морските термини . . . 187
 Приложение III. Обяснения на древните и географски имена . . . 189
- Въведено от
- taliezin
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Промени
 
			