Живи и мъртви
Записът е непълен. (липсва обложката)
- Заглавие
- Живи и мъртви
- Издателска поредица
- Библиотека „Победа“
- Авторска серия
- Живи и мъртви №1
- Тип
- роман
- Националност
- руска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- четвърто
- Категория
- Военна проза
- Жанр
- Военна проза, Исторически роман, Съвременен роман (XX век)
- Теми
- Втора световна война, Соцреализъм, Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Преводач
- Атанас Далчев
- Език, от който е преведено
- руски
- Година на превод
- 1961
- Редактор
- Б. Мисирков
- Художник
- Иван Кьосев
- Художествен редактор
- П. Добрев
- Технически редактор
- Н. Панайотов
- Коректор
- Петя Чакова
- Библиотечно оформление
- Иван Кьосев
- Издател
- Издателство на Отечествения фронт
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1975
- Адрес на издателя
- бул. „Дондуков“ 32
- Печат
- Печатница „Девети септември“ — кл. 2, ул. „Бенковски“ 14
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 18.XI.1974 г.
- Подписана за печат
- 20.III.1975 г.
- Излязла от печат
- 28.III.1975 г.
- Печатни коли
- 33
- Издателски коли
- 25,08
- Формат
- 1/32 от 84/108
- Поръчка
- 1361
- Брой страници
- 528
- Тираж
- 40100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,20 лв.
- УДК
- С-31
- Анотация
-
В дните на Великата отечествена война Константин Симонов получи общонародно признание като творец. То дойде със стихотворението „Чакай ме!“, което обходи мълниеносно фронта, препечатвано десетки и стотици пъти във фронтовите вестници и листовки, за да стопли войнишките сърца и да укрепи вярата им в победата.
От първите дни на войната Симонов е на фронта. Написаното през този период пресъздава фронтови епизоди и бойни операции, в които писателят е бил непосредствен участник или очевидец. Той пише за силата и несъкрушимостта на руския характер, за любовта, която отчаянието не може да убие, за подвига на руския войник.
През периода на войната у Симонов назрява идеята да създаде епопея за Великата отечествена война. Прелиствайки сборника военни разкази, които излизат през 1946 год., писателят казва: „в мен остана усещане за нещо недоизказано докрай, усещане, че не съм казал всичко за хората, които обичам и които са останали в паметта ми“. И писателят се връща към близкото минало, за да го увековечи в цикъл романи: „Другари по оръжие“, „Живи и мъртви“, „Хората не се раждат войници“ и „Последно лято“.
Първият от романите, отразяващ гражданската война в Испания, е една прелюдия към онова, което очаква света с надигането на Хитлеровите пълчища.
В „Живи и мъртви“ е застрашителната стихия на войната в първите, най-тежките месеци. Романът „Хората не се раждат войници“, претворяващ Сталинградската битка, притежава качествата на историческа хроника.
Със същия похват е написан и последният роман от трилогията „Последно лято“. Тук читателят се среща с героите, познати му от белоруския фронт, по време на операцията „Багратион“ през 1944 год.
За трилогията си, посветена на войната — през 1974 г. К. Симонов бе удостоен с Ленинска награда и званието „Герой на социалистическия труд“. - Съдържание
-
Към българските читатели…7
Трийсет години след победата…9
Първа глава…11
Втора глава…45
Трета глава…72
Четвърта глава…95
Пета глава…110
Шеста глава…136
Седма глава…167
Осма глава…198
Девета глава…216
Десета глава…244
Единадесета глава…275
Дванадесета глава…292
Тринадесета глава…324
Четиринадесета глава…357
Петнадесета глава…393
Шестнадесета глава…421
Седемнадесета глава…457
Осемнадесета глава…480
Деветнадесета глава…499 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Константин Симонов
Живые и мёртвые (1959) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии