Дейвид М. Барнет
Киноклуб на самотните сърца

Не е важно откъде идваш, а къде се намираш сега, накъде отиваш и на кое място принадлежиш.
Порастването не е лесна задача, независимо на каква възраст си. След успеха на дебютния роман на Дейвид Барнет „Земята вика Майор Том“, на български език излиза и втората му книга — „Киноклуб на самотните сърца“.
Джени Ебърт е на деветнайсет и току-що е пристигнала в Моркамб, в Университета в Северен Ланкашър, за да учи филмови изкуства. Измъкнала се от скучния си живот, тя се опитва да си изгради нов — да бъде красавицата на студентските купони и да се превърне във фатална жена като любимата си актриса от 40-те Лорън Бекол. Докато приключи ремонтът в общежитията, Джени се настанява в „Разходка по залез“. Това е един необичаен старчески дом, чиито собственици приемат по европейска програма студенти, за да насърчават общуването между поколенията. В дома пристигат още трима млади хора, един от които е Джон-Пол Джордж, по-известен като Ринго. Той обича „Бийтълс“ и е по-мъдър, отколкото изглежда, но за Джени е просто досаден.
Посрещат ги обитателите на дома — чудати пенсионери, един от друг по-смръщени и един от друг по-самотни. Господин Робинсън е бивш военен — парадира с участието си във войната, но неясно коя. Госпожа Слайтуайт е злобна възрастна дама, която получава наслада единствено от причиняването на страдание. Ибиза Джо е тийнейджър, затворен в тялото на старец. Госпожа Кентъл непрекъснато брои въображаемите си бижута, а красивата и мистериозна Една Грей винаги е с безупречен грим и изискани тоалети.
Първоначално възрастните обитатели разменят хапливи реплики с новодошлите. Според пенсионерите проблемът на младежите е, че не са поживели достатъчно, а според младите проблемът на възрастните е, че си мислят, че знаят всичко. Когато обаче Джени започва да организира вечери на „Киноклуба на самотните сърца“ с филми ноар, всички един по един свалят преградите. А тя установява, че Ринго не е толкова досаден… Постепенно и млади, и стари разбират, че ги свързват много повече неща, отколкото са предполагали. Че не е важно откъде идваш, а къде се намираш сега, накъде отиваш и на кое място принадлежиш.