Демир Борачев
Една изповед…

Демир Борачев
1910- I995 г.
Демир Димитров Борачев е роден на 23 февруари 1910 година в с. Николаевка, община Суворово, Варненска област. Член е на Комсомола от 1928 година, а на БКП — от 1931 година. Като студент в Шуменския учителски институт през 1931–1933 г. е секретар на окръжния комитет на Добруджанския младежки съюз, на окръжния комитет на ДРО (Добруджанска революционна организация) и член на Комисията по националностите при ОК на БКП. От есента на 1932 година е сътрудник на военната комисия на ОК на партията, а от началото на 1933 г. до минаването си в нелегалност през март същата година е секретар на БОНСС в Института. Арестуван е през май 1933 година и е осъден на смърт по шуменската военна конспирация. В затворите на монархо-фашистката власт прекарва осем години — до май 1941 година.
След освобождаването му от затвора е секретар на варненския селски партиен район, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на военната комисия при окръжния комитет на партията. Партизанин е от май 1942 година — командир и политкомисар на партизанска чета „Народна дума“ в Коджа балкан. От 1942 г. е член на окръжния комитет на партията и върши нелегална организационна работа, като ръководи създаването на Варненската партизанска чета. От създаването й през юли 1943 г. до 9 септември 1944 г. е политкомисар на Х-та Варненска въстаническа оперативна зона. Два пъти задочно е осъден на смърт.
От 9.9.1944 година е член на Бюрото на окръжния и областния комитети на партията и на областния комитет на Отечествения фронт, командир на народната гвардия и Народната милиция във Варненски окръг и областта. Участва в първия период на Отечествената война като помощник-командир (политкомисар) на 4-та Преславска дивизия. След фронта отново е на партийна и организационна работа във Варна. Завършил е Висшите академични курсове „Выстрел“ и Висшата академия на Генералния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР. Преминава през всички командни длъжности в БНА — командир на полк, на дивизия, на отделен корпус, командващ армия. Бил е заместник-началник на Генералния щаб на БНА, завеждал е отдел „Административни органи“ на ЦК на БКП. Военната си служба завършва като заместник и първи заместник-министър на вътрешните работи, където е отговарял за мобилизационната готовност и за войските на Министерството. Има войнско звание „генерал-полковник“. Той е единственият български генерал, завършил пълния курс на Софийската духовна семинария, където получава солидна обща култура и езикова подготовка.
От октомври 1973 г. е избран за заместник-председател на обществени начала на Националния съвет на Отечествения фронт.
Избран е за кандидат-член на ЦК на БКП на Vll-я конгрес на партията, а за член на ЦК е избиран от Vlll-я до ХШ-я конгреси на партията. Народен представител е бил четири мандата.
Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“, награден е с четири ордена ,.Георги Димитров", два ордена „Народна република България“ — l-ва степен, много други български ордени и медали, съветските бойни ордени „Крассное знамя“ и „Крассная звезда“, съветски и други страни ордени и медали.
Демир Борачев почина на 18 януари 1995 година.
Приживе Демир Борачев написа три книги. Бяха издадени книгите „Бойци“, разказваща за нелегалната борба срещу монархо-фашизма в България и „Пълномощници на партията“ — за неговото и на другите помощник-командири в 4-та Преславска дивизия участие в първата фаза на Отечествената война. „Една изповед…“ е последната му книга.