П. К. Яворовъ
Хайдушки копнѣния

Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов), български поет, прозаик, публицист, революционер, класик на националната литература, е роден на 01.01. 1878 година в град Чирпан. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. Печата от 1895 г. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенски чиновник в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897–1900). Редактира легалния орган на ВМОРО вестник „Дело“ (1901–1902), както и „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Участва в четата на Михаил Чаков в Македония (1902), в чета на Яне Сандански. Живее в София, сътрудничи на сп. „Мисъл“. Библиотекар, после драматург на Народния театър, деец на ВМОРО (1908). Доброволец по време на Балканската война, ръководи партизанска чета. Книги: „Стихотворения“ (1901, 1904), „Гоце Делчев“ (1904), „Безсъници“ (стихове, 1907), „Хайдушки копнения“ (1909), „Подир сенките на облаците“ (1910, 1914); пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). Жени се за Лора Каравелова (1912), която при семейно скарване се самоубива на 29.11.1913 г. След нея поетът прави опит да се самоубие и ослепява. Срещу него се води съдебен процес, мълвата го клевети непрекъснато като убиец на Лора и поетът се застрелва, след като взема отрова, на 29. 10. 1914 г. в София. По негово желание е погребан в четническата му униформа.