Цвѣтанъ Минковъ
П. К. Яворовъ

Цветан Николов Минков е роден на 8 май 1891 г. в Лом, в семейството на гимназиален учител. Завършва средното си образование в родния си град и в продължение на година е учител в село Горна Гнойница. През 1914 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След дипломирането си работи като гимназиален учител в Лом, Бургас и София, и една година в Педагогическия институт в град Ихтиман. През 1948 г. се пенсионира в III мъжка гимназия в София.
Литературният му дебют е през 1909 г. с хумористични стихове в сп. „Барабан“. След участието си в Първата световна война публикува литературна критика. Негови материали са публикувани в сп. „Гражданка“ (Бургас), „Литературна беседа“ (Пловдив), „Демократически преглед“, „Читалище“, „Българска мисъл“, „Училищен преглед“, „Листопад“, „Съдба“, на вестниците „Мисъл и воля“ и „Литературен глас“. В периода 1927 — 1928 г. е редактор в литературния седмичник „Глобус“. Участва в редакцията на библиотеките „Литературни разбори“ и „Родна книга“. След 9 септември 1944 г. сътрудничи активно в повечето периодични издания.
Автор е на дванадесет исторически романа и на много разкази. Пише очерци за писателите Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, и др. Събира много образци на народното творчество, които издава в сборниците „Народни балади“ (1937), „Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни“ (1956), и др.
Член е на СБП и член-основател на дружеството на филолозите-слависти в България.
Цветан Минков умира на 13 март 1967 г. в София.