Тодор Г. Влайков
Ратай

Тодор Генчов Влайков (13.02.1865, град Пирдоп — 28.04.1943, София) е български писател — реалист. Роден в семейство на земеделец и занаятчия. Учи в родния си град и в гимназия в София (1885). Печата отначало стихове (1883), после и разкази. Завършва Историко-филологическия факултет на Императорския университет в Москва (1885–1888), там участва в съставителството на трите тома на „Словарь болгарскаго языка“. Учителства в Пирдоп, в Търново, училищен инспектор в София (1892–1894), учител в Софийската мъжка гимназия. Организатор на първата българска кооперация „Орало“ в село Мирково, Пирдопско. Написва читанки за II, III и IV отделение, които имат 24 преиздания. Един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Лидер на Радикалдемократическата партия, редактор на органа й сп. „Демократически преглед“ от 1902 г. Депутат (1901; 1919–1920). Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Произведения: „Дядовата Славчова унука“ (1889; 1928; 1929; 1956); Леля Гена" (1890; 1917; 1947); „За чича Стайка“ (1891); „Ратай“ (1892); „Учител Миленков“ (1894); „Разкази и повести“ (1897); „Стрина Венковица и снаха й“ (1925); „Преживяното“ (1934, 1939, 1942) и др.