Иван Динков
Славянски псалми

Иван Иванов Динков, български писател, е роден на 26.08.1932 г. в село Смилец, Пазарджишко. Завършва гимназия в град Стрелча (тогава село) и право в Софийския университет (1954). За пръв път печата стихове във в. „Народна младеж“ (1955). Работи като редактор в сп. „Младеж“, изд. „Партиздат“, основател и директор на изд. „Христо Ботев“. За пръв път печата във „Народна младеж“ (1955). Автор на книгите „Лична карта“ (стихове, 1960; ІІ издание — 1969), „Епопея на незабравимите“ (стихове, 1963; 1969; 1973), „Атанас Манчев“ (биографичен очерк, 1967), „Няколко пролога към един епилог“ (биографичен очерк за Стоян Мураданларски, 1968), „Хляб от трохи“ (повест, 1970), „Докосвания до България“ (проза, 1974, 1976, 1984), „Софийски атентат“ (повест, 1976), „Антикварни стихотворения“ (1977), „Лична карта. Избрани стихове“ (1982; 2002; 2005), „Почит към литературата“ (размисли, фрагменти, спомени, 1980), „Моминството на войниците“ (роман, 1983), „Цветя за махалата“ (роман, 1984), „Навътре в камъка“ (проза, 1986), „Признания пред Бела Цонева“ (стихове, 1988; 2002), „Маски“ (стихове, 1989), „Повторения“ (стихове, 1990), „Проверка на каруците“ (роман, 1990), „Комисия за погребение“ (пиеса, 1990), „Славянски псалми“ (стихове, 1991), „Поетични самоубийства“ (стихове, 1993), „Покрай кадифето“ (роман, 1993), „Шепа срички“ (фрагменти, 1994), „Живот по памет“ (стихове, 1996), „Урна“ (стихове, 1996), „Дневник“ (стихове, 1997), „Спазми от Отечеството“ (стихове, 1999), „Лична карта“ (2000), „Време под линия“ (проза, 2001), „Табакера“ (стихове, 2003). Носител на националните литературни награди „Никола Фурнаджиев“ (1989), „П. К. Яворов“ (1997), „Иван Вазов“ (1998), „Златният ланец“ на в. „Труд“ (1999), „Никола Вапцаров“ (2000), „Иван Николов“ (2001), „Пеньо Пенев“ (2004), „Димчо Дебелянов“ (2005, посмъртно). Почетен гражданин на Пазарджик (1998) и Стрелча (посмъртно, 2011). Превеждан на редица чужди езици. Умира на 23.01.2005 г. в София.