Волфганг Кьопен
Смърт в Рим

Роден е на 23 юни 1906 г. в Грайфсвалд, Мекленбург-Предна Померания. Израства като извънбрачно дете. Съвсем млад става сътрудник на Грайфсвалдския градски театър и посещава лекции по германистика в местния университет. Пътува и участва в различни театри като актьор и драматург. Започва да пише и си създава име на романист.
Кьопен принадлежи към онова литературно поколение във Федерална република Германия, което си поставя за задача да съживи опустошения културен пейзаж след дванадесетте години на националсоциализма и разрухата от войната. Той е един от първите творци, които се заемат да пресъздадат художествено новата социална и политическа действителност в страната. Представител е на движението литература на развалините.
В началото на 50-те години Волфганг Кьопен публикува три романа, сходни по тематика — своеобразна трилогия за следвоенния живот в западната част на Германия, като всеки от тях разглежда определено социално явление.
Първият роман, „Гълъби в тревата“ (1951), пресъздава един типичен ден от живота на град Мюнхен през 1948 г.
Вторият роман, „Оранжерията“ (1953), има за тема корупцията на бонското правителство. Романът е конципиран като притча въз основа на библейската легенда за пророк Йона, възвестил близката гибел на град Ниневия.
Най-значителната белетристична творба на Волфганг Кьопен от тази поредица е третият роман — „Смърт в Рим“ (1954). Той съдържа обвинения срещу немския милитаризъм и разкрива опасното влияние на нацистката идеология върху определени социални прослойки във Федералната република. В една статия Кьопен казва: „Всички ние живеем с политиката, всички ние сме нейни обекти или дори нейни жертви. Как може писателят да се държи като птицата щраус и кой, ако не писателят, трябва в нашето общество да поеме ролята на Касандра?“