Елисавета Багряна
Сърдце човѣшко

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева), българска поетеса, класик на националната литература, е родена на 16./ 29. 04.1893 г. като първо дете в многолюдно семейство на дребен чиновник в София, където завършва основно образование и гимназия (1910). Живее и учи в Търново (1907–1908), учителка в село Афтане (дн. Недялско), Ямболско (1910–1911), завършва славянска филология в Софийския университет (1911–1915). Публикува от 1915 г. — сп. „Съвременна мисъл“. Учителства в гимназиите на Враца и Кюстендил (1915–1919). От 1921 г., когато се връща в столицата, сътрудничи активно на периодиката, което продължава и след 09.09. 1944 г. През 1950 г. посещава СССР. Книги: „Вечната и святата“ (1927), „Търкулната годинка“ (за деца, 1931), „Звезда на моряка“ (1932), „Сърце човешко“ (1936), „Звездички“ (за деца, 1938), „Чудната елха“ (за деца, 1942), „Майско утро“ (за деца, 1951), „Детски дни щастливи“ (за деца, 1950), „Самолет за Москва“ (за деца, 1953), „Пет звезди“ (1953), „Чуден сън. Сред насекомите“ (пиеса, заедно с Мария Попова, 1953), „Влак“ (за деца, 1955), „Избрани стихотворения“ (1955, 1957, 1964, 1968), „Обичам те, Родино“ (избрани произведения" (1956), „Орлякът излита“ (1960), „От бряг до бряг“ (1963), „Стихотворения“ (1968), „Контрапункти“ (1972), „Избрана лирика“ (в 2 т., 1973), „Светлосенки“ (1977), „На брега на времето“ (1983) и др. Преводач. Член на СБП. Умира на 23.03.1991 г. в София. Стиховете й са преведени на десетки езици.