Хенрихъ Сенкевичъ
Камо грядеши?

Хенрик Адам Александер Пиус Сенкевич (Henryk Sienkiewicz), полски писател — реалист, класик на полската литература, е роден на 05.05. 1846 г. в село Вола Окшеска в семейство от обеднялата шляхта. Баща му произхожда от татарите, заселили се при крал Витовт във Великото Литовско княжество, майка му — от белоруската шляхта. Завършва гимназия във Варшава (1858), учи в медицинския факултет и в историко-филологическия факултет на Главното училище (1866–1870, от 1869 — Варшавския университет), но не завършва. Печата от 1869 г. Работи като журналист и фейлетонист (1872 –1887). Кореспондент в Калифорния, САЩ (1876–1878). Един от собствениците на в. „Нива“ (1874–1875). През 1879 –1886 Сенкевич посещава страни в Европа и Африка. Редактор във вестник „Слово“ (1882–1887). Исторически романи: трилогия: „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888); „Quo vadis?“ (1896), „Кръстоносци“ (1900), „На полето на славата“ (1906). Издава още романите „Без догма“ (1890) и „Семейство Поланецки“ (1895). Повести и разкази: „Напразно“ (1872), „Старият слуга“ (1875), „Скици с въглен“ (1877), „Янко музикантът“ (1878), „Писма от пътуването до Америка“ (1878), „Из дневник на познанския учител“ (1879), „За хляба“ (1880), „Пазачът на фара“ (1881), „Бартек победител“ (1882), „Ангел“ (1882), „Сахем“ (1889). Романът му за участието на поляците в наполеоновите войни „Легиони“ (1913–1914) остава незавършен. Пише и за деца: „През пустини и джунгли“ (повест, 1912; у нас „Стас и Нели“). Носител на Нобелова награда за литература (1905). Почетен доктор на редица университети и академии. Умира на 15.11. 1916 г. във Вьове, Швейцария, прахът му е пренесен в полската столица (1924) и погребан в църквата „Св. Йоан Кръстител“.