Константин Петканов
Морава звезда кървава

Автор
Константин Петканов
Заглавие
Морава звезда кървава
Издателска поредица
Българска историческа проза
Други автори
Георги Цанев (предговор), Борис Дечев (послеслов)
Тип
роман
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
трето
Категория
Българска историческа проза
Жанр
Исторически роман
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Първа световна война
Редактор
Борис Дечев
Редакционна колегия
Андрей Гуляшки, Георги Пенчев, Драгомир Асенов, Ефрем Каранфилов, Маргарита Захариева, Петър Динеков, Слав Хр. Караславов, Симеон Султанов
Художник
Кънчо Кънев, Петър Рашков
Художествен редактор
Милена Йоич-Трайкова
Технически редактор
Мария Стоянова
Издател
Издателство на БЗНС
Град на издателя
София
Година на издаване
1979
Адрес на издателя
ул. „Янко Забунов“ №1
Печат
Печатница на Издателството на БЗНС
Други полета
Подвързана в ТПК „Марица“ — Пловдив
Носител
хартия
Дадена за набор/печат
9.II.1979 г.
Подписана за печат
12.VII.1979 г.
Излязла от печат
15.VIII.1979 г.
Печатни коли
17
Издателски коли
14,28
Формат
84/108/32
Код / Тематичен номер
18/95361/5506-4-79
Номер
Б-3
Поръчка
83/1979 г.
Издателски №
9/1979 г.
Брой страници
272
Тираж
70 150
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2,40 лв.
УДК
886.7-31
Анотация

Започва Първата световна война и мъжете от село Сувидол отиват на фронта. Как живее българина по време на войната, как се променя психиката на мъжа на фронта и на жената, останала сама у дома — как се разпадат обичайните семейни връзки и привързаността към своето и земята — затова разказва по един трогателен и топъл начин романът. В него още е представена по един оголен, осъдителен начин военната служба на обикновенните войници и лошата (несправедлива) организация на войската…

Информация за автора

Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник, Никола Костадинов Петканов, взело участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия — Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.
Малко преди избухването на Балканската война (1912 — 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
По време на Първата световна война (1915 — 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 — 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 — 1934) и член на масонска ложа.
През 1942 е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.
След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 — 1947).
Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946).
Той е един от водачите на Тракийската организация — член и секретар на Тракийския комитет.
През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952 г.
Личният му архив се съхранява във фонд 1694K в Централен държавен архив. Той се състои от 153 архивни единици от периода 1909 — 1981 г.

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
goodreads.com (анотация и инфорация за автора)
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 4