Солунският чудотворец
- Заглавие
- Солунският чудотворец
- Авторска серия
- Асеновци №1
- Други автори
- Нешо Давидов (послеслов)
- Тип
- роман
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- четвърто
- Категория
- Българска историческа проза
- Жанр
- Епически роман, Исторически роман, Историческа сага, Фамилна сага
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Кръстоносни походи, Средновековие
- Редактор
- Татяна Пекунова
- Художник
- Борис Ангелушев
- Технически редактор
- Веселина Балабина
- Коректор
- Мария Йорданова, Маргарита Милчева
- Оформление
- Кирил Гогов
- Издател
- Български писател
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1982
- Печат
- ДП „Димитър Благоев“ — София
- Други полета
- Портретът на автора не е включен в номерацията на страниците.
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/55
- Дадена за набор/печат
- 2.VIII.1982 г.
- Излязла от печат
- 15.XII.1982 г.
- Печатни коли
- 28,50
- Издателски коли
- 23,94
- УИК
- 24,93
- Формат
- 84/108/32
- Код / Тематичен номер
- 25/9536172511/5506-66-82
- Поръчка
- 180/1982 г.
- Издателски №
- 5816
- Брой страници
- 456
- Тираж
- 100 113
- Подвързия
- мека
- Цена
- 2,84
- УДК
- 886.7-31
- Анотация
-
Всъщност романът съществува в три версии.
Първата излиза в две части през 1930 г. в библиотека „Български исторически романи“ на книгоиздателството на Петър Карапетров „Древна България“. Затова и романтичният и приповдигнат тон, с който авторката описва бляскавата епоха от времето на царуването на тримата братя Асен, Петър и Калоян, е обясним.
Дори най-възможният — при унинието, обхванало българите след краха на националния идеал за обединение на всички българи в една държава и стопанската разруха, настъпила след Първата световна война. „Солунският чудотворец“ е и първият исторически роман, в който българските събития така гордо са съпоставени с европейското Средновековие.
След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува.
Чак през 1962 г. Фани Попова-Мутафова минава по обичайната процедура, на която са подложени писателите, заклеймени от новата власт като буржоазни. Това става с нейния предговор към първото след 1944 г. издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Доста късно — едва през 1969 г., излиза отново и „Солунският чудотворец“, стереотипно препечатван оттогава насам. - Информация за автора
-
Фани Попова-Мутафова (1902–1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922–1925). В периода (1925–1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. „Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007–2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки. - Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- goodreads.com (анотация и информация за автора)
- Връзки в Мрежата
- Библиотеки Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana