Фани Попова-Мутафова
Солунският чудотворец

Автор
Фани Попова-Мутафова
Заглавие
Солунският чудотворец
Авторска серия
Асеновци №1
Други автори
Нешо Давидов (послеслов)
Тип
роман
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
четвърто
Категория
Българска историческа проза
Жанр
Епически роман, Исторически роман, Историческа сага, Фамилна сага
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Кръстоносни походи, Средновековие
Редактор
Татяна Пекунова
Художник
Борис Ангелушев
Технически редактор
Веселина Балабина
Коректор
Мария Йорданова, Маргарита Милчева
Оформление
Кирил Гогов
Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1982
Печат
ДП „Димитър Благоев“ — София
Други полета
Портретът на автора не е включен в номерацията на страниците.
Носител
хартия
Литературна група
VI/55
Дадена за набор/печат
2.VIII.1982 г.
Излязла от печат
15.XII.1982 г.
Печатни коли
28,50
Издателски коли
23,94
УИК
24,93
Формат
84/108/32
Код / Тематичен номер
25/9536172511/5506-66-82
Поръчка
180/1982 г.
Издателски №
5816
Брой страници
456
Тираж
100 113
Подвързия
мека
Цена
2,84
УДК
886.7-31
Анотация

Всъщност романът съществува в три версии.
Първата излиза в две части през 1930 г. в библиотека „Български исторически романи“ на книгоиздателството на Петър Карапетров „Древна България“. Затова и романтичният и приповдигнат тон, с който авторката описва бляскавата епоха от времето на царуването на тримата братя Асен, Петър и Калоян, е обясним.
Дори най-възможният — при унинието, обхванало българите след краха на националния идеал за обединение на всички българи в една държава и стопанската разруха, настъпила след Първата световна война. „Солунският чудотворец“ е и първият исторически роман, в който българските събития така гордо са съпоставени с европейското Средновековие.
След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува.
Чак през 1962 г. Фани Попова-Мутафова минава по обичайната процедура, на която са подложени писателите, заклеймени от новата власт като буржоазни. Това става с нейния предговор към първото след 1944 г. издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Доста късно — едва през 1969 г., излиза отново и „Солунският чудотворец“, стереотипно препечатван оттогава насам.

Информация за автора

Фани Попова-Мутафова (1902–1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922–1925). В периода (1925–1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. „Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007–2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
goodreads.com (анотация и информация за автора)
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии
Чужди рафтове

Корици 2