Данте Алигиери
Божествена комедия

Автор
Данте Алигиери
Заглавие
Божествена комедия
Издателска поредица
Библиотека „Световна класика“
Други автори
Симеон Хаджикосев (предговор)
Тип
поема
Националност
италианска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Класическа поезия
Жанр
Поема
Теми
Мистика, Окултизъм, Религиозна тематика, Ренесанс, Ренесансова литература, Християнство
Преводач
Иван Иванов, Любен Любенов
Език, от който е преведено
италиански
Година на превод
1975
Редактор
Драгомир Петров
Редактор на издателството
Николай Бояджиев
Редакционна колегия
Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров-Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев
Художник
Иван Кьосев
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Олга Стоянова
Коректор
Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Оформление
Иван Кьосев
Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1975
Адрес на издателя
ул. „Граф Игнатиев“ №2-а
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
25.X.1974 г.
Подписана за печат
февруари 1975 г.
Излязла от печат
март 1975 г.
Печатни коли
35
Издателски коли
26,60
Формат
84/108/32
Номер
Ч 850-1
Брой страници
560
Тираж
50 125
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2,71 лв.
УДК
Ч850-1
Информация за автора

Данте Алигиери (Dante Alighieri, Дуранте дели Алигиери, около 1265, Флоренция — 13 или 14. 09.1321, Равена) е италиански поет, прозаик, философ, обществен деятел. Роден в семейство на бели гвелфи. Рано изгубва майка си. Първият му наставник е поетът и ученият Брунето Латини. Влюбва се през 1274 г. в Беатриче Портинари, починала през 1290 г. на 24 г. Един от водачите на т. нар. „Сладък нов стил“ на тосканските поети. Учи в доминиканското училище в Санта Мария Новела. Служи като войник — участва в сражение срещу град Арецо (1289) и Карл Мартел (1294). Жени се за Джема Донати (1298), от която има двама сина и дъщеря. Става лекар и аптекар. Изгнаник от Флоренция (1302), живее на различни места в Италия, посещава вероятно Париж (1308–1309). През 1316 –1317 г. се заселва в Равена, където умира и е погребан. В световната литература остава със своята „Комедия“, по-късно чрез Бокачо получила името „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“, 1306–1321), състояща се от „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. Автор и на повестта „Нов живот“ („La Vita Nuova“, 1292), „Монархия“ („Monarchia“, 1310–1313, трактат), „Пир“ („Convivio“, 1304–1307, незавършен), „За народното красноречие“ („De vulgari eloquentia libri duo“, 1304–1306, незавършен), „Еклоги“, „Послания“ и др.

Съдържание

Данте и неговата поетическа вселена…7
Ад…23
Чистилище…159
Рай…293
Коментар…427

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Le opere di Dante
testo critico
della Societa Dantesca Italiana
a cura di Giuseppe Vandelli (e.a.)
Firenze

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
cobiss.net (тираж)
Връзки в Мрежата
Библиографии Енциклопедии Книжарници
Чужди рафтове

Корици 4