Цончо Родев
Наричаха ме желязната ръка

Цончо Христов Родев, български писател, е роден е на 09.06.1926 г. в град Провадия. Негов прадядо по майчина линия е Петър Нинчев — един от ранните куриери на Раковски, заклан от турците през зимата на 1861–1862 г. По бащина линия родът му води началото си от махалите на Габровския балкан. Основно образование завършва в родния си град, гимназия — във Варна, а право в Софийския държавен университет. Руините на средновековната крепост Овеч, която се издига на хълма край Провадия, пробуждат от детските му години интерес към българската древност. Във Варна се заражда любовта му към морето и литературата. Като син на убит от Народния съд няма право да практикува професията си и се отдава на страстта си от студентските години — литературата. Той е един от най-ярките съвременни исторически писатели. Цончо Родев е написал редица исторически романи и повести за деца и юноши, сред най-крупните от които са трилогията за Сливен: „Тътени“ (1980), „Бурята“ (1986), „И стана ден“ (1998); „Черният конник“ (1966), „Съкровището на Лизимах“ (разкази и новели, 1966), „Изпитание“ (роман, 1968), „Наричаха ме Желязната ръка“ (1971), „Светослав Тертер“ (биографична повест, 1971), „Отгласи“ (разкази, 1971), „Човекът без сянка“ (1976), „Мечът на непримиримите“ (1981), „Отмъстителят“ (разкази, 1983), „Отвъд синия праг“ (очерк, 1985), „Двама против ада“ (1986), „Пиратът (С черен лъв на мачтата)“ (1994). Почетен гражданин на Провадия и Сливен. Носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“, на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“, на почетен знак „За граждански принос“ (2006). Още за писателя вж. книгата на Соня Келеведжиева „Цончо Родев — един живот за България“ (ИК „Жажда“, 2000). Умира на 27. 12. 2011 г.