Димитър Хаджиниколов
Осита и весита

В книгата се разказва за времето между 1985 и 1991 г., за края на „студената“ война между капиталистическите и социалистическите страни, както тогава наричат Запада и Изтока. Към Запада принадлежи и Западна Германия (ФРГ), а към Изтока — Източна Германия (ГДР). Берлин е разделен на западна и на източна част и между тях има държавна граница. По нея минава „Берлинската стена“. Бранденбургската врата, показана на предната корица, е точно в центъра на Берлин, на границата между двете части на града, и става символ на разделението на Германия и на Европа.
Авторът е бил журналист в международното направление на „Работническо дело“. Работи в западно-германската столица Бон и е свидетел на германското обединение. В книгата той споделя лични впечатления от политици като Горбачов, Кол, Живков, Геншер, Лилов, Бранд, Лафонтен, Враницки, Шеварднадзе и други. Разказва за западногермански бизнесмени, общественици, хора на изкуството, за връзките им с България. Използва официални документи, статии от вестници и списания, аналитични материали и затова книгата може да се определи като историко-мемоарна.
През онези години в германските медии наричат тези, които живеят в източен Берлин, съответно в Източна Германия, а и въобще в Източна Европа — осита (Ossis), което произхожда от немската дума за изток -Ost. Тези пък, които живеят на запад от Бранденбургската врата, по аналогия са наречени весита (Wessis) от немската дума West (запад).