Александър Геров
Фантастични новели

Александър Цветков Геров, български поет и белетрист, е роден на 15.05.1919 г. в София. Работил е като машинописец при адвокат, надничар във военновъздушните войски, работник в пътно строителство, в захарната фабрика в Горна Оряховица. Завършва гимназия в София и право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1942). Арестуван като войник за нелегална антифашистка дейност след провала на войнишка ремсова група, от началото на 1944 г. до 08.09.1944 г. лежи в затвора. Участва в бригадирското движение, редактор е в Радио София (1944–1953), в сп. „Киноизкуство“ (1953–1955), в. „Кооперативно село“ (1963), в Българската кинематография (1965), в изд. „Български писател“ (1965–1971). Пише от 8-годишен, а на 11 години публикува за пръв път в сливенски вестник. Като ученик се включва в редакционната колегия на сп. „Ученически подем“. Сътрудничи на в. „Хоровод“, „Заря“, „Литературен глас“, „Светлоструй“, сп. „Звън“, „Българска реч“, „Изкуство и критика“, „Златорог“. Негови творби са публикувани в сборниците „Звън“ (1938), „Праг“ (1938) и „Жажда“ (1939). Автор е на книгите: „Ние хората“ (стихове, 1942), „Два милиарда“ (стихове, 1947), „Стихотворения“ (1949), "Бригада „Млада гвардия“ (1949), „Нашата сила“ (стихотворения и поеми, 1953), „Стихотворения“ (1956), „Най-хубавото“ (стихотворения, 1958, 1970, 1974, 1979, 1982), „Дете на прозореца“ (стихотворения за деца и юноши, 1959), „Усмивка под мустак“ (хумористични разкази, 1960), „Стихотворения“ (1961), „Герои. Три поеми“ (1961), „Обикновени приключения“ (поема, 1962; 1969), „Щастие и нещастие“ (разкази, 1963), „Сто мегатона“ (стихове, 1963), „Приятели“ (лирика, 1965), „Златни пантофки“ (1966), „Инжекции“ (сатира, 1966), „Фантастични новели“ (1966, 1980, 1984), „Свободен стих“ (1967), „Стихотворения“ (1968), „Политическа поезия“ (избрано, 1969), „Стихотворения“ (1969), „Стихотворения“ (1970), „Стихотворения“ (1971), „Прашинки“ (1973), „Любовна лирика“ (1983), „Стихотворения“ (1984), „Внезапни стихотворения“ (1986), „Стихотворения“ (1987), „Череп с антена“ (научнофантастичен роман, 1988, 1993), Избрани произведения в 3 т. (1989), „Книга за Тамара“ (1991), „Хора и звезди“ (избрано, 1997, 2006). Член на БКП (от 1944) и СБП. Заслужил деятел на културата (1971). Лауреат на Димитровска награда (1980), на наградата „Никола Вапцаров“ (1984), награда на СБП за поезия (1987) и на наградата „Пеньо Пенев“ (1992), носител на много ордени и медали за литературна, обществена и антифашистка дейност. Умира след продължително боледуване на 22.12.1997 г.