Владимир Висоцки
Нерв

„Вътре в мен нахълтват, тъпчат ми в душата — Само да не скъсат сребърните струни…“
Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва.Завършва театралната студия „Владимир Немирович-Данченко“ при МХАТ (1960) и работи в театрите " Пушкин, Театър на миниатюрата и „Таганка“. Пише стихове още като ученик, а като студент започва да ги превръща в песни, които изпълнява, като си акомпанира на китара. Изключително експресивният маниер на изпълнение и рядкото съчетание на поетичен и актьорски талант имат магнетично въздействие върху слушателите. Независимо дали са сатирични, драматични или лирични, песните му завладяват със своята простота и непосредственост. В тях живее реалността, претворена от една необикновена, изпълнена с неизтощима творческа енергия обаятелна личност. Създаава повече от 800 стихове и песни, между които „Он не вернулся из боя“, „Еще не вечер“, „Кони привередливые“, „Посещение музы“, „Лирическая“, „Альпинистка“, Москва — Одесса". Има роли в 30 филмови продукции.
Много от песните си Висоцки пише за спектаклите, в които участва: „Добрият човек от Сечуан“, " Десет дни, които разтърсиха света" и др. Изпълнението му на Хамлет е признато от съвременниците му за едно от най-добрите в историята на Шекспировата трагедия. Висоцки „не подбира ролите“, когато се снима в киното, дори предпочита да играе отрицателни типажи. Най-запомнящата му се роля остава тази, в която играе следователя Жеглов в „Мястото на срещата не се променя“.
Висоцки концертира в цяла Русия, във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат негови неиздавани записи.
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието „заслужил артист“. След смъртта му е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.