Христо Радевски
Стихотворения

Роден на 10 октомври 1903 г. в село Белиш, Ловешка област. Следва романска филология в Софийския университет. Участва в редактирането и сътрудничи на комунистически леви издания — списание „Наковалня“, вестниците „Новини“, „РЛФ“, „Звезда“, „Жупел“. Сътрудничи и на детски издания — „Светулка“, „Детска радост“, „Прозорче“.
Главен редактор на вестник „Литературен фронт“ и списание „Септември“. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД.
Член на Централния комитет на БКП 1952 — 62 г. Народен представител във ІІ, ІІІ и VІІ Народно събрание. Поезията му е свързана със социалните борби на работниците. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание „Звънар“.Член на Съюза на българските писатели от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946–1948). Главен секретар на СБП (1949–1958) и главен редактор на в. „Септември“.
Вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга за превода „При вълшебниците“, 1982 г. Избраните му произведения включват 4 тома, издадени през 1983 г. През 1988 г. участва в създаването на "Клуб в подкрепа на гласността и преустройството. Книгата му „Невероятно, но факт…“ излиза през 1990 г. Ярък документ на епохата е появилият се посмъртно „Разговор със себе си. Непубликуван Дневник“ /2000/. Негови избрани стихове — „Пулс“ са отпечатани също посмъртно, през 2005 г.
След 1944 г. създадените от него басни и сатири се отличават с политическа острота и изобличителна сила. Неговият стих е гъвкав, езикът му е богат, а стилът — динамичен. Пише спомени — „Живи като живите“, стихотворения за деца и др. Превежда поезия от руски език.
Христо Радевски умира на 14 февруари 1996 г.