Йордан Йовков
Разкази

Аз не мога… да си представя съвършено художествено произведение, което не отзвучава в душата на човека като музика. Дори мисля, че всяко такова произведение се ражда из музика. чувството, което туря душата в движение, се преживява наи-напред с неговите музикални елементи — основна линия, повече или по-малко сложна, ритъм. темпо, после идват образи, подробности, работа над композиция, но през всичкото време се държи връзка с чувството, с неговата основна линия, с ритъма, темпото му.
В композицията понякога имаме връщане към един и същ момент и движение. което се повтаря по един и същ начин. Тя прилича често на някакъв орнамент със свои ритъм, със своя музика, спомням си, в Букурещ ходех в едно кафене, където свиреше много добър струнен оркестър. Обичах да слушам тоя оркестър и много работи от „Старопланински легенди“ съм композирал там под влияние на тая музика. Мислех ги и ги работех като илюстрации на различни музикални пиеси, Инджето например — помня как един ден свиреха нещо. което ми внуши да се качи той на коня и да замине. .. Искам да кажа до какви подробности в композицията отиваше внушението на музиката.
Йордан Йовков