Джани Родари
Приключенията на Лукчо

Записът е непълен. (липсва задна корица и първите страници)

Автор

Джани Родари

Заглавие

Приключенията на Лукчо

Тип

повест (не е указано)

Националност

италианска (не е указано)

Език

български

Поредност на изданието

седмо

Категория

Романи и повести за деца

Жанр

Детска и юношеска литература

Теми

Европейска литература, Четиво за деца

Преводач

Светозар Златаров, Никола Иванов

Език, от който е преведено

италиански (не е указано)

Година на превод

1953

Редактор

Тамара Такова

Художник

Тони Горанова

Художествен редактор

Иван Марков

Технически редактор

Гинка Чикова

Коректор

Янка Събева

Издател

„Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя

София

Година на издаване

1987

Печат

ДП „Балкан“ — София

Носител

хартия

Литературна група

VII

Дадена за набор/печат

м. май 1987 г.

Подписана за печат

м. август 1987 г.

Излязла от печат

м. септември 1987 г.

Печатни коли

14,5

Издателски коли

16,92

УИК

12,22

Формат

16/70/90

Код / Тематичен номер

23/95375/6124-011-87

Поръчка

Брой страници

232

Подвързия

мека

Цена

1,18 лв.

С илюстрации

да

УДК

ДЧ850-32

Информация за автора

Джани Франческо Родари (Giovanni Francesco Rodari), италиански писател и журналист, е роден на 23 октомври 1920 г. в град Оменя, Северна Италия, в семейство на хлебар. С двамата си братя израства в родния град на майка си Гавирате. Учи в родния си град, три години в семинария в Севезо (1931–1934), в светски колеж. Слушател във Филологическия факултет на Католическия университет в Милано (1939). По време на Втората световна война е освободен от служба поради крехкото му здраве. Известно време е начален учител в град Уболдо, до Милано (1941). След изпращането на брат му в немски концлагер, минава в нелегалност. Активен участник в италианската Съпротива. Редактор в комунистическия вестник „Ордини ново“ (1945–1947); журналист в комунистическия вестник „Унита“ от 1947 г.; главен редактор на детското списание „Il Pioniere“ („Пионер“) в Рим от 1950 г. След „Пионер“ работи в юношеското списание „Авангард“, после в масовия ляв вестник „Паезе сера“, където до края на живота си е литературен сътрудник. Фейлетоните му почти ежедневно се появяват на неговите страници. Печата също така в различни италиански издания, води рубрика за деца по радиото. Член на Италианската комунистическа партия от 1944 г. до смъртта си. През 1952 г. посещава за първи път СССР, после го посещава многократно. Името му става популярно преди всичко благодарение на многобройните му преводи на руски език. Най-добрите преводи на стиховете на Родари на руски са на Самуил Маршак. Автор на много книги за деца. През 1967 г. е признат за най-добър писател на Италия. Носител на наградата „Андерсен“ (1970). Умира на 59 г. на 14 април 1980 г. в Рим. Съчинения: „Книжка със смешни стихотворения“ (1950), „Наставление към пионера“ (1951), „Приключенията на Чиполино (Лукчо)“ (1951, 1959), „Влак със стихове“ (1952), „Джелсомино в страната на лъжците“ (1958), „Детски стихове на небето и на земята“ (1960; 1972), „Приказки по телефона“ (1960), „Джип в телевизора“ (1962; 1967), „Планетата на коледните елхи“ (1962), „Пътешествието на Синята стрела“ (1964), „Какви грешки стават“ (1964), „Торта в небето“ (1966), „Разни приказки за игра“ (1971), „Как пътешества Джованино по прозвище Безделника“ (1973), „Граматика на фантазията“ (1973), „Живял два пъти един Барон Ламберто“ (1978), „Малки скитници“ (1981), „Невидимият Тонино“ (1985) и др. У нас в годините на социализма са издадени голяма част от значимите му произведения, издаването им продължава и в наши дни.

Въведено от