Рихард Вагнер
Моят живот

Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг в семейството на полицейски чиновник. Баща му умира шест месеца след раждането му и майката се омъжва за актьора и драматург Лудвиг Гайер. Семейството се премества в Дрезден. От съжителството с Гайер Вагнер наследява любовта към театъра. По-късно взема и първите си уроци по пиано. През 1821 г. постъпва в училище с пансион към момчешкия хор на дрезденската църква „Кройцкирхе“. През 1827 г. се завръща в Лайпциг и започва да взема уроци по хармония. Повлиян силно от творчеството на Бетовен и Моцарт, през 1831 г. се записва в Лайпцигския университет, където завършва шестмесечен курс по композиция.
Вагнер започва да работи най-напред като диригент. Заради участието си в революцията от 1848 г., е принуден да емигрира. Работи в Цюрих, Париж, Виена. През 1861 г. му е разрешено да се завърне в Германия. Разорен и отчаян, той е спасен от младия баварски крал Лудвиг ІІ, чието благоразположение спечелва. Постепенно творчеството му започва да се утвърждава. Управата на Байройт го кани да реализира строежа на театъра и с помощта на краля основава през 1872 г. прочутия фестивал.
Извършва революционни промени в операта на 19-ти век и създава нова художествена форма, в която музикалните, поетичните и художествените елементи са обединени в едно цяло, чрез различни средства. Автор е на 13 опери, сред които „Риенци“ (1840), „Летящият холандец“ (1841), „Танхойзер“ (1845), „Лоенгрин“ (1850), „Тристан и Изолда“ (1865). Във Фестивалния театър в Байройт през 1876 г. за първи път се изпълнява най-грандиозното му произведение „Пръстенът на Нибелунгите“, поредица от четири опери. Последната му творба „Парсифал“ е поставена през 1882 г. Байройтската традиция е продължена от съпругата му Козима, от сина му, композитора Зигфрид Вагнер (1869–1930) и други.
Умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.