Васил Попов
Времето на героя

Васил Стефанов Попов, български писател, е роден на 29.07.1930 г. в село Миндя, Великотърновско. Разказвач, романист, есеист, публицист, драматург, сценарист, преводач. Отрано опознава селският труд и живот. Завършва прогимназия и гимназия в София (1948), учи право в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като редактор в армейския вестник „Бойно знаме“ (1952–1953), сп. „Наша родина“ (1953–1954), в. „Народна култура“ (1954–1957), „Литературен фронт“ (1964-1966; 1971–1973), в който от 1973 до 1980 г. завежда отдел „Белетристика“. Член на СБП. Като журналист отразява строителството на Девня, Мадан, Рудозем, Батак, Кремиковци. Пътува в Куба и в страните от Южна Америка, СССР и Западна Европа. Дебютира през 1952 г. в сп. „Български войн“ с разказа „Един ден от две години“. Произведения: „Разкази“ (1959), „Васил Георгиев Топалски“ (биографичен очерк, 1960), „Корав хляб“ (разкази за деца, 1961), „Малката мина“ (повест за деца, 1962), „Човекът и земята“ (разкази, 1962), „Легенда“ (пиеса за Септемврийското въстание, 1965), „Корените“ (1967; 1975; 1977), „Времето на героя“ (роман, 1968; 1979), „Кактусът“ (пиеса, 1971) „Това красиво човечество“ (разкази, 1971), „Спокойствие“ (разкази, 1972), „Захарните приключения на Панчо“ (приказка, 1972), „Вечни времена“ (1973), „Горещи следи“ (портрети, пътеписи и образи, 1975), „Зеленият тръбач“ (разкази, 1975), „Селски притчи“ (пиеса по разкази от „Корените“ и „Вечни времена“, 1975), „Низината“ (роман, 1977; 1979; 1984), „Двамата войводи“ (1977), „Слова“ (есета, 1978), „Слънцето на Грузия“ (пътепис, 1978), „Дайкири. Разкази за Куба“ (1979), „Самолет от Цюрих“ (разкази, 1980), „Оставете балкона отворен“ (1980). Превежда Селинджър, Мопасан и др. Автор е на сценарии за документални филми от цикъла „България“ по случай двадесет и пет годишнината от 9.09. 1944. Сценарист за игралните филми „Свобода и смърт“ (1969), „Вечни времена“ (1974), „Камионът“ (1979). Заслужил деятел на културата (1980). Дългогодишен член на престижното латиноамериканско жури за художествена литература — „Каса дел Америка“. Произведенията му са публикувани на японски, китайски, испански, немски, унгарски, френски, полски и руски език, издадени са във всички съветски републики. Кончината му е преждевременна — умира при неизяснени обстоятелства на 12.10.1980 г. в Пловдив. Творчеството му е един от върховете на съвременната българска белетристика. Най-богатият архив на името на Васил Попов е притежание на катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.