Салман Рушди
Сатанински строфи

На всяка нова идея, Махунд, се задават два въпроса. Първият се задава, ако е слаба: КАКВА ИДЕЯ СИ ТИ? Дали си от този вид, който прави компромиси, сделки, пригажда себе си към обществото, цели да намери ниша, да оцелее; или си проклета, нетърпима идея, която по-скоро ще се пречупи, отколкото да се люлее на бриза?
Видът, който почти сигурно, деветдесет и девет на сто, ще бъде размазан на парчета, но на стотния път ще промени света.
… И после, когато победиш, как ще се държиш?
Един ден Пратеникът Божи отново отива в Кааба. В двора стоят три женски идола Ал-Лат, Ал-Узза и Манат, лунните девици, дъщерите на Всемогъщия. Те са закрилници на града и любими божества на курайшите.
И понеже Мохамед е само човек като другите, и понеже Бог е пожелал той да извърши по един от всички грехове, Пратеникът Божи вдига ръката си, посочва лунните жени и казва: „Какво мислите за Ал-Лат, Ал-Узза и Манат? Те са възвишени девици и ние се надяваме, че ще ни защитят пред престола на Всемогъщия“. Тогава очите на курайшите радостно светват, а Хашимите облекчено си отдъхват. Не са очаквали такова приятно откровение.
Пратеникът Божи обаче се връща вкъщи с наведена глава и потъва в медитации. Минават часове, Мохамед не помръдва, очите му са плътно затворени, устните му леко напяват стиховете на Корана. Той чувства словото Божие върху себе си, а словото Божие говори " за големия грях, извършен от Пророка. Цяла нощ се моли Пророкът и погледът му става твърд.
И Пророкът отново пристъпва към идолите на лунните девици. И отново пита: „Какво мислите за ал-Лат, ал-Узза и Манат?“. Но после продължава: „Те не са нищо друго освен празни имена, които вие и вашите предци сте измислили“.
Тогава курайшите грабват камъни и замерят с тях Пророка. Проклятия изричат устните им. Ала с гордо вдигната глава, заобиколен от учениците си, минава през тях Мохамед ал-Амин, Праведният, Пратеникът Божи. Защото Пророкът е само един човек, само един мечтател с нежно лице и меки ръце. Мечтателят обаче намира достатъчно сила в себе си, за да признае греховете си, да осъди слабостта на един миг и без страх да оповести на разочарования град най-горчивата истина.
Есад Бей, „Мохамед“