Георги Струмски
Приказка хилядолетна

Георги Струмски (псевдоним на Георги Асенов Йорданов), български писател, е роден на 25.11.1932 г. в село Слокощица, Кюстендилско. Завършва гимназия в Кюстендил и българска филология в СУ (1955). Учител в Пирдоп, Кюстендил и София (1955–1960). Печата за пръв път стихове през 1958 г. във в. „Народна младеж“. Редактор в Радио София, главен редактор на в. „Пулс“, завеждащ отдел „Детско-юношеска литература“ в изд. „Български писател“ (1966–1970), заместник-главен редактор на сп. „Обзор“ (1971–1973), главен редактор на сп. „Славейче“ в продължение на 14 г. Книги: „Две поеми“ (1958), „Три писма. Малка поема“ (1962), „Напред, другари млади!“ (повест, 1963), „Моите пролети и зими“ (1964), „Пионерската държава“ (1964), „Барабанчик. Стихове за пионери“ (1965), „Слънце, дай ръка!“ (стихове, 1966), „Слово за комуната“ (1967), „Огънят, на който съм се грял“ (стихове, 1968), „Писма до твоето детство“ (1968), „Голямото пътешествие“ (1969, 1979), „Горната земя. Стихотворения за пионери“ (1969), „Владения“ (1970), „Космонавт Хиляда и едно“ (стихотворения за деца, 1970), „Наско Защото“ (повест за деца, 1970; 1973; 1986), „Прегръдката на Димитров“ (1971, 1972, 1974), „Хиляда и един Ивановци. Новите приключения на Наско Защото“ (повести, 1971), „Бяло, зелено, червено. Стихотворения за деца“ (1972), „Големият и Малкият. Стихотворения за пионери“ (1972), „Книга за Майстора“ (1972), „Безсмъртното звено“ (1973), „Добър ден, Альоша!“ (стихове за деца, 1973), „Художникът и слънцето“ (1973; 1981; 1997), „Майстора“ (разказ за деца, 1974), „Пътници с червени връзки“ (стихотворения за деца, 1974), "Техни величества децата (очерци, 1974), „Докато живея, докато обичам“ (стихове, 1975; 1979), „Пролетна въртележка“ (1975), „Едно море край нас синее“ (в съавторство с Дафина Попова, 1976), „Имаше един вълшебник“ (1976, 1979), "На мач (поема за деца, 1976), „Детелина“ (стихове за деца, 1977; 1981), „Застават синовете до бащите“ (есета, 1977), „Земята на огъня. Пътепис за Азърбайджанската ССР“ (1978), „Рисувам своята родина“ (поема, 1978), „Сърце като слънце“ (стихове, 1978), „Альоша“ (поема за деца, 1979), „Приказка хилядолетна“ (1979), „Великото преселение на децата“ (1980), „Владимир Димитров-Майстора. Творчески и жизнен път“ (1980), „Златна българска земя. Стихове за родината“ (1980), „Син на Костадина“ (стихове, 1980), „Песен за чудесната страна“ (1981), „Съвременници на бъдещето. Статии, есета, портрети“ (1981), „Данчо и Ванчо“ (поема за деца, 1982), „Димитров, Пионерия, Родина“ (стихотворения за деца, 1982), „Под листопад и цветопад“ (избрани стихове, 1982), „Портрети на момичета и на момчета“ (1983, 1996), „Училище номер едно“ (1983), „Моя пионерия“ (стихотворения за пионери, 1984), „Рилска тетрадка“ (стихове, 1984), „Книга за Майстора“ (ІІІ изд. –1985), „Под знамето на мира“ (разказ за деца, 1985), „Татко, мама и ние“ (стихове за деца, 1985), „Големият малък човек“ (статии, есета, творчески портрети, страници от бележник, 1986), „Вълшебници от моето детство“ (1987), „Песен, приказка, палитра“ (1987), „Трицветно знаме“ (стихове, 1987), „Безсмъртният отряд. Книга за деца-герои“ (1990), „Питка от Стражица“ (поема, 1990), „Дете с ябълка“ (стихове, 1993), „Сред картините на Майстора“ (стихове, 1993), „Театър Славейче: Диалози, въртележки, сценки и стихотворения за малките артисти от 5 до 10 години“ (1994), „Гатанки, броилки, въртележки“ (стихотворения за деца, 1998), „Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари“ (публицистика, 2000), „Божествена искра живот. Избрани стихотворения и поеми“ (2003), „Българчета“ (избрано, 2007), „Майстора: художникът и слънцето“ (2007), „Отвесна светлина“, „Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев“ (2008). Носител на наградата „Петко Рачев Славейков“ (1972), почетен диплом „Ханс Кристиан Андресен“ на Международната организация за детска литература, орден „Народна република България“ I степен, орден „Кирил и Методий“ І степен. Заслужил деятел на културата. Почетен гражданин на Кюстендил (2003). Творбите му са превеждани на 12 езика. Умира на 08.07.2013 г.