П. Г. Удхаус
Гръм и мълнии в Бландингс

Замъкът Бландингс дремеше под лъчите на слънцето и над тучните му морави и каменни тераси трепкаше кротка мараня. Във въздуха се носеше приспивното жужене на насекоми. Беше онзи благодатен час на летния следобед между обяда и чая в пет часа, когато самата природа разкопчава жилетката си и опъва натежали нозе.
В сянката на лавровия храст край задния вход на този достолепен английски дом бе приседнал Бийч, икономът на сър Кларънс, девети граф Емсуърт и собственик на имението, и отпиваше от съдържанието на висока чаша, разлиствайки страниците на седмичник, третиращ проблемите на театралното изкуство. Вниманието на този достоен , мъж тъкмо бе привлечено от овална фотография върху печатния лист, та може би около минута той кротко и съсредоточено я оглежда, попивайки с наслада и най-незначителната подробност. После със сочно и доволно подсмихване извади от джоба си малко ножче, изряза снимката и я скъта в дълбините на сакото си.