Джон Уилямс
Бъчърс Кросинг

Тази книга прилича на наточено острие: лежи си, блести си, никого не закача. Но вземеш ли я в ръка, те пронизва до болка, до кръв. Тя е минималистична като изказ, с изящно подредени думи, сред които няма излишни — да смущават разказа: една да разместиш, и рухва цялата конструкция. Тя е безпощадно брутална с откровенията, които ни запращат в сърцето на човешкия мрак. Тя е всеобхватна като послание за краха на митовете и лъжите, с които сме научени да живеем. Наглед е проста и може да мине за роман на възмъжаването, на съзряването, но без нравоученията, за уестърн, но без лустрото на индианци и каубои, за драма, но без сълзливост и мелодрама. Само с истини.


В края на XIX век четирима мъже отиват в дивата пустош за лов на бизони, но всъщност тръгват да търсят всеки онова, което му липсва: заможният Уил Андрюс, напуснал най-престижния американски университет, иска да намери себе си и посока в живота, мъжкарят Милър — богатство и слава, набожният Чарли Хоуг с неговата Библия и уиски — устои и истинска вяра, Шнайдър — тръпката на новите изживявания. Но накрая, когато след множество перипетии слизат от своя илюзорен малък рай горе в планината и се завръщат в истинския свят, те установяват, че не са намерили нищо от онова, към което са се стремели, и след като са паднали мътните очила на заблудите, на напразните надежди, са открили само едно: колко измамен и мимолетен е успехът и колко болезнено и пагубно — лутането между блян и реалност.